Иван Вазов

Звукове - Пребитото псе

I

Утрепано, пребито,

с пречупена нога,

то страшно, жаловито,

със кал и прах покрито,

квичеше до брега.

И вдигаше крачето

със мъка и със рев,

и сякаш на небето

показваше го, клето,

с моление и гнев.

Дълбока скръб гореше

във погледа му прост,

плачът му остър беше

и черна кръв шуртеше

из счупената кост.

II

Веднага дотърчаха

деца метежен рой.

"Удрете!" - изкрещяха

и псето връхлетяха

пак камъни безброй.

И сред реката хладна

нещастното скочи -

от таз дружина жадна

за кръв и безпощадна

да се одалечи.

Но камъните жестоко

преследваха го пак

и кучето високо

със страх, с молебно око

ридайше кат челяк.

"В главата! Във главата!" -

бе общият ответ

и с весел смях децата

му дупчеха месата

със удари безчет.

Те имаха надмощье,

не даваха му срок,

крещяха: "Още! Още!" -

и гледаха как то ще

потъне в бързий ток.

III

И аз, мечтател бледен,

присъствувах тогаз