Иван Вазов

Звукове - IV. Шилер

Кога поетът всичко изгребе

из тайните на свойто сърце страдно

и геният мъртвей под челото му блядно,

той проси мощ от синьото небе.

Кога поетът храбро загребе

на битието в бурите сърдити

и члунът му се бий с нощта и канарите,

той фърля взор към синьото небе.

Кога земята всичко погребе

за него: слава, радост, упованье,

и място тука веч за него не остане:

той дири кът във синьото небе.