Иван Вазов

Звукове - I. Гете

Да, има йощ поезия в света

и има извори за вдъхновенье:

не е убило всяка висота

на наший век жестокото съмненье.

Вий казвате ми: всичко овехтя:

природата се тъй цъфти, умира;

се туй небе, звезди, гори, цветя -

еднакви, същи от създанье мира.

Какво веч може да покърти нас?

Какви по-други чувства и вълненье?

Казало се е всичко до тоз час

и всичко ново се е повторенье.

Тоз славей се едната песен пей,

туй слънце - вечно валчесто - досажда,

се тоз човек, кой глупо мре, живей,

се тез сълзи и смях, и глад, и жажда!

Да, всичко в тоя свят бледней, вехтей:

картини, шарове, напеви, мисли.

Поетът нищо ново веч не пей

и господ нищо ново не измисли!

- О, не! Не е изчерпано докрай

ни тайните на таз природа свята,

ни тоз живот - ужасен пъкъл, рай,

ни глъбините всички на душата:

цял свят, от таз вселена по-широк,

се крие йоще тайнствен във гърди ни:

ний ровим го - той става по-дълбок,

ний светнем му - по-тъмен ни се чини...

И дор умът не може да открий

на битието тайните закони,

и погледът се мъчи да пробий

завесата на други небосклони,

дор естеството има свой язик

и на душата да говори може,

и всяка песен, звук и стон, и вик

вълнува нас и мъчи, и тревожи;

дор има тук любов и красота,

и сълзи, нивга що се не изливат,

и мъки без названье на света,

и гърди, тайно що горят, изстиват;

дор нашта мисъл тича надалеч

и няма бряг на нашето мечтанье,

поети може и да няма веч -

поезията вечно ще остане.