Значение, възможности и переспективи за развитие на туризма в Пиринския край

Една от причините, накарали ме да избера за тема на курсовата си
работа по дисциппината "Въведение в туризма" проблема за значението,
възможностите и перспективите за развитие на туризма в Пиринския край,
е, че като бъдещ специалист в тази област съм заинтересована от
алтернативите за моята професионална реализация в родния ми край.
Още повече, че той не се откроява с особени ресурси за развитие на
значителна част от доходоносните клонове на стопанството. Поради тази
причина дълги години населението от района разчиташе на
неконкурентноспособните по настоя щем предприятия, изнасящи
продукцията си в бившия СССР, а жителите особено в помашките села,
многобройни в Пиринския край, се издържаха от тютюнопроизводство,
което при новите икономически условия загуби своята атрактивност. В
тази връзка туризмът се превръща в "спасителен пояс" за икономиката и
за голям дял от населението в региона. Около него могат да бъдат
обединени останалита тук развиващи се отрасли като дърводобивна и
дървообработваща, хранително-вкусова и лека промишленост,
последната представена предимно от гръцки, италиански и германски
шивашки и обувни фирми, работещи за износ с вносни суровини,
експлоатирайки поставените в безизходица местни жители. На нуждите на
регионалния туризъм могат да бъдат подчинени и отраслите на
земеделието. От своя страна топлият климат в съчетание с плодородните
почви по поречията на реките Струма и Места е благоприятен за
зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство, а планинските ливади и пасбища съдействат за развитието на животновъдство и свързаните с
него производства.

В териториално отношение Пиринският туристически район обхваща
Северен Пирин, Южна Рипа, както и оградните им долини, като в Общи
линии се побира в рамките на Благоевградска област. ТОЙ може да се
раздели на два подрайона Струмски и Местенски (последният включва
Северен Пирин).