Пейо Яворов

Зловещо мръщи се небето...

Зловещо мръщи се небето.

лудува хала над морето,

сърдито кипнали вълни

огласят нощни тъмнини.

Живот прекършен от бедата,

скръбта немирствува в душата,

безсилен яд кипи в гърди,

език проклятия реди...

Ще грейне слънце от небето,

ще млъкне хала - и в морето,

надлъж и шир по далнини,

ще дремнат яростни вълни.

Кога ще грейне и в душата

на примирение лучата?

Съдбата ще ли отреди

покой за болните гърди?