Златния стандарт в България

1. Същност на златния паричен стандарт

През миналия век се сменят редица парични системи, колкото през цялата предшестваща стопанска история. Векът започва с биметализъм и златен стандарт, преминава през модифицираните форми на първоначалния златен монометализъм, създаване се хибридната (Бретън- Уудска) система и завършва с две полярни тенденции: свободно плаване между трите основни резервни валути и поява на нова валута (Еврото), която в принципите на организацията си връща към някои от фундаментите на златния стандарт.

Емисионните институти от началото на века представляваха по правило частни банки. Впоследствие, редица от тях преминават през национализация, за да се превърнат след Втората световна война в съвременните централни банки.

Основен проблем пред централното банкиране през цялото столетие е този за независимостта на паричната власт спрямо фискалната.

Въпросът е решен по различен начин в отделните страни, като в края ХХ в. два от най- общоприетите принципи на икономическата теория са тези за необходимостта от максимална автономния на емисионната институция и за консервативна фискална политика.

На този фон, българската парична система подобно на всичко останало в икономиката следваше общия тренд с известно закъснение и видоизменение, понякога стигащо до неузнаваемост.

Обезпечението на парите като разменно средство е известно като златен стандарт, сребърен стандарт или биметализъм, според същността на метала, който обезпечава парите.

Златният стандарт или златното обезпечение гарантира следните атрибути на парите:

• Мобилност на стойността - парите могат да служат, за да бъде преместена стойността им от едно място на друго.