Джек Лондон

Златния пролом

В самото зелено сърце на пролома, където скалните масиви се отдръпват назад от

суровата околност и смекчават своята строга линия, се бе образувало малко

закътано ъгълче, изпълнено с безкрайна нежност, заобленост и кротост. Тук всичко

бе в покой. Даже тясното поточе, забързано надолу, бе;

приглушило своята бълбукаща песен и се бе разстлало в тихо езерце. С отпусната

глава и полуразтворени очи, застанал до колене във водата, дремеше един елен с

червена кожа и големи разклонени рога.

От едната страна на езерцето, като че от самата вода, започваше малка морава;

прохладната и свежа зеленина се простираше до подножието на смръщената скала. От

другата страна брегът постепенно се издигаше нагоре и се сливаше с отсрещната

каменна стена. Чудесна трева покриваше този склон -

трева, изпъстрена с цветя тук-таме оранжеви, виолетови и златисти петна. От

долната си страна проломът беше закрит от скали и не се виждаше нищо. Скалните

масиви рязко се свеждаха един към друг и проломът завършваше в един хаос от

покрити с мъх скали, скрити под зелената завеса от диви лози, пълзящи растения и

клони на дървета. Нагоре по пролома се извисяваха хълмове и върхове, ширеха се

далечни подножия, покрити с иглолистни гори. Още по-нагоре, подобно на облаци,

издигнали се високо в небето, се изправяха бели минарета; там вечните снегове на

Сиера блестяха строго на слънчевите лъчи.

В пролома нямаше прах. Листата на дърветата и цветята бяха чисти и девствени.

Младата трева се стелеше като кадифе. Над малкото езерце три Тополи ръсеха

снежнобял мъшец и той се рееше бавно в неподвижния въздух. По склона цветчетата

на мансанитата все още изпълваха въздуха с пролетен аромат, докато листата й,

помъдрели от опитността, започваха вече да се увиват във вертикални фунийки, за

да се предпазят от сушата на настъпващото лято. По откритите места на склона,

където не достигаше и най-дългата сянка на мансанитата, спокойно извисяваха

стебла перуники, подобни на облак пурпурно крилати молци, внезапно застинали в

своя си

полет, но готови всеки миг да затрептят с крилца и отново да полетят. Тук и там

този горски арлекин - мадронът, разрешил да го издебват в момент, когато променя