ЗИМНИТЕ ВЕЧЕРИ НА ПРИЗРАЦИТЕ

/.../ За да навлезем в отговорите на поставените питания, ще се ползваме от образа на призрака, оказал се забележително устойчив, структурно и междутекстово значим. Преди да се насочим към функциите му, ще направим кратък обзор и коментар на онези компоненти, които формират неговото смислово поле.

1. Dance macabre - тоталният знак

Героят на Смирненски е отхвърленият, чужденецът, гостът. Творбите настоятелно оформят внушението, че една огромна част от човечеството, обобщена с названието пролетарии", е насилствено свързана с мрака, периферията, хаоса и смъртта. В стихотворението Северно сияние" в центъра на вниманието са поставени трагичните синове на нощта, в Пролетарий" героят е определен като непризван, непознат. Мотивът за чуждостта е актуализиран и в Червеният смях" - ...на брачен пир не сме призвани,/ а чужденци сме в този дом...", в ,,Ний" - Ний всички сме деца на майката земя,/ но чужда е за нас кърмящата й гръд." и пр. Така, в негативния план на художественото си конципиране, героите на Смирненски са видяни като чужденци, лишени от име и идентичност, обитатели на нощта, фигури на безкрайните страдания в подземния свят. Страданието и смъртта нямат само персонални измерения, не засягат единствено чужденците-пролетарии -те застрашават и унищожават целия свят. Това е свят, лишен от смислов център, потънал в греха и очакващ апокалипсиса.

За представяне на периферията и нещата, случващи се в нея, поетът разполага с устойчив набор от образи и реторически ефекти. Сред образите почетно място принадлежи на смъртта, на многобройните й смислови разклонения. Там, в покрайнините на социалния свят, се играе от векове страшният dance macabre, който е легитимираща фигура за идеологическите трансценденции.