Зимни вечери

"З.В." е своеобразн поема без композиционно организиращ сюжет, без кулминация, завръзка и развръзка, на но отделните части тясно са обединени проблемно-емоционално, с единна атмосфера, тоналсн, пейзаж... и с много осезаемо присъствие на лирическия субект. Той поема функцията и на "разказвач", като само в отделни моменти пряко се намесва - тогава бихме могли да отделим ословно една неразгърната обща за цялата тема сюжетност, двъкратно маркирана:

"Вървя край смълчаните хижи,

в море непрогледна мъгла...

и пак край смълчаните хижи

вървя в бледосиня мъгла.

Изявата на лириеския субет варира м/у превидно страничното наблюдение и импулсивния изблик.