Социалното страдание и безнадеждността в Зимни вечери от Христо Смирненски

Съчинение разсъждение

Всяка от седемте части на Зимни вечери можя да съществува самостоятелно като художествена завършена цялост.Това е достатъчно основание творбата да се определи като поетичен цикъл.След цялостния прочит се оформя единното смислово,емоционално,и интонационно звучене на творбата и отделните й части се възприемат като фрагменти от завършена поема.

Символният смисъл на студ и смърт е заложен още в заглавието Зимни вечери.А вечерта е краят на светлината и началото на дългата нощ-мрак-също сестра на смъртта.Съчетанието на тези два символа,толкова близки по смисъл,поставя началото на на основните чувства в творбата-безнадеждност,отчаяние,студ,санота и тъга.

Тия мрачни и тягостни настроения се превръщат в конкретна и зрима представа още в първото двустишие:

Като черна гробница и тая вечер

пуст и мрачен е градът;

Думите надмогват своя делничен смисъл,за да внушат окончателно асоциацията за нещо зловещо и непреодолимо,за нещо пъклено,за царството на тъмата.Гробница-пустотата-вечер-мрак-все символи на отвъдното.Алитерацията на р в повечето от значещите думи усилва чувството за обреченост.Сякаш ръмженето на някакъв незнаен звяр ни посреща в преддверието на това царство на хаоса .Втората строфа доуточнявадетайлите на пейзажа и усилва усещането за присъствие на злото в призрачния мрак:

Глъхнат сградите,зловещо гледа всяка

с жълти стъклени очи

оскрежената топола-призрак сякаш

в сивата мъгла смърт.