Зимни вечери на Христо Смирненски-лирически репортаж за тъжния живот на бедните хора

Интерпретативно съчинение

.Увод

Христо Смирненски е един от най-младите поети от българската литература.Въпреки че живее само двадесет и пет години слънчевото дете на българската поезия(думи на Антон Страшимиров),оставя богато поетическо наследство и весели,хумористични стихове,така и тъжни изпълнени със страдание творби.

.Теза

В Зимни вечери Христо Смирненски изразява съпричастието си към човешката състрадание.Цикличната поема е лирически репортаж за тъжния живот на хората от бедното предградие.Те живеят в един не хармоничен свят,изгубен сред мъглата,мрака и студа-универсални символи на злото и хаоса.Лирическия говорител не е само наблюдател,той изразява съпричастието си към жертвите на социалното страдание.

.Доказателствена част

Заглавието,като ключ към смисъла на творбата,създава противоречиви очаквания.Зимни вечери може да означава както камина и уют така и студ и мрак-символи на злото.Но с проникването в атмосферата на художествения текст става ясно,че зимните вечери не са сред уюта на домашното огнище,а в мрачните и студени улици на крайния квартал.

Общия емоционален тон на творбата е очертан още в началната картина,в която градът е сравнен с черна гробница.Мъглата,заедно с мрака и студа,символизира злото,хаоса,страданието,смъртта.Това внушение се постига чрез сравнения,чрез епитети тънкия си огнен сърп,олицетворения глъхнат сградите,зловещо гледа всяка.В цветовата гама преобладават бялото,черното,жълтото и сивото.

Конкретните картини на нищетата и болката се открояват на фона на този богат на символи вечерен градски пейзаж.Житейската безизходица често прави хората жестоки-като пияния баща,завърнал се вкъщи безхлебен.Децата са най-невинните жертви на социалното страдание.Метафоратаморе непрогледна мъгла подготвя за драмата,която се развива в една беднакъщурка позната.От епитета завесата мръсна,продрана разбираме социалното положение на това семейство. Угнетен от безпаричието(безхлебен) от отчаянието,че животът му няма смисъл,един баща измъчва семейството си.За децата бащиния дом не е уютенпристан и заслона,тепищят и се молят.Майката-основната опора на дома, е прогонена навън.

Други картини,които очертават правилно разноликия,но всъщност единен образ на страданието са пресъздадени в следващите части на поемата:черните ковачи,които по тъмно коват,слепият старик с натовареното дете,стаята където старица ридае на момински ковчег,бездомните деца край призрачния градски фенер.

Третата част е малко по-оптимистична и бодра,защото в труда винаги има надежда.Но ковачите са нареченичерни(метафора за тежкия им живот)пак по тъмно коват,а са бедни.Цигулката е разплакана,песните им крият тъга и макар от злато,сълзите са си сълзи.Динамиката на тази част се дължи на повишената глаголност.

Четвъртата част започва с мъглаа навън мъглата тъста тегне,а тя е част от злото и студа.Тя е прободена от остър писък на локомотив.Из мъглата жълтопепелява дебне някакво задгробно същество.Въпреки че всичко е обзето от мъглата има жълт цвят,който придава някаква надежда за любовта.