Забравена парола?
Начало на реферати

Зимни вечери Хр. Смирненски- Анализ


Зимни вечери Хр. Смирненски

( Анализ )

Образът на града, темата за съпричастието към страдащите и отхвърлените, както и социалните контрасти в обществото, са основните акценти в творчеството на Христо Смирненски. В произведенията му ясно се откроява особеният интерес на автора към социалната тематика. Поетът се отличава с ясно заявените си хуманни позиции, които го определят като защитник на бедните и онеправданите.

Своята позиция Смирненски защитава и в цикъла Зимни вечери. В произведението се разгръща темата за бедността, страданието и незаслужения живот.

Лирическият увод на цикъла задава едно тягостно и мрачно настроение. Сравнението на града с черна гробница създава усещане за обреченост. Пустотата и мракът допълнително натъжават обстановката. Градът е зловещ и неприветлив. Сравнението на сградите е чудовище с жълти стъклени очи и на дърветата с призраци разкрива по-добре зловещата картина. Мъглата също има важна роля в произведението. Тя създава усещане за неизвестност и страх. Злокобната тишина се прекъсва от хрупкането на снега. Тази мрачна и страховита картина авторът обрисува с една цел- да представи по-добре нещастния и незаслужен живот на бедните хора. Те живеят в непрекъснатия страх и страдания. В следващите картини Смирненски описва живота и мъките на хората, като ясно показва каква е действителността.

Незаслужило съдбата си е бедното семейство, което и тази нощ ще остане без храна. Децата плачат под ледения дъх на нощта. Бащата отново се завръща вкъщи пиян след един безсмислен ден. Бедността и немотията го подтикват към чашката. Той предпочита да удави мъката си, за да не гледа страданието на близките си. Но този живот го озлобява и той излива своята безпомощност върху семейството си. Атмосферата става все по-зловеща от пияните слова, заканите, насилието, плача и писъците. Жената проридава едва, защото няма сили за повече. Този живот на вечна борба за оцеляване е взел и малкото и сили. Мръсната и продрана завеса засилват усещането за бедност и нищета.

Такъв страдалчески живот водят и старите цигани. И тук се усеща присъствието на бедността. Нейното присъствие, обаче е приглушено от ударите на чуковете. Динамичната работа помага да се забрави за миг нещастието. Цигулката също откъсва за малко от земния сън, но скоро отново се потапяме в атмосферата на тъгата. Макар и всичко да е безнадеждно, тук се усеща капката надежда. Малката светлинка от пламък разкъсан и блед изразява неумиращата надежда за по-добър живот. Студът отстъпва място на топлината. Мракът се разкъсва от тук- таме появилите се светлинки- пламъка от наковалните, жълтите и алени искри. Ледените рисунки по прозорците изчезват, съпроводени от звъна на цигулката, песните и ударите на чуковете. Това кара циганите да продължават и да вярват, че нещо ще се промени. Кара ги да не губят надежда.

Но всичко извън бараката е отново мрачно и тъжно. Гъстата мъгла отново е протегнала ръцете си и е сграбчила всичко наоколо. В мрака се появяват и изчезват незнайни силуети. В зловещата атмосфера сякаш броди някакво задгробно същество. Страхът властва навсякъде и сякаш празнува господството си. И в тази обстановка се появяват сякаш от нищото слепия старик и придружаващото го дете. С това Смирненски иска да подчертае една много тъжна истина- бедността съпровожда хората през целия им живот. От люлка до гроб те са обречени на този страдалчески живот. Появяването им и изчезването им в хаоса потвърждава усещането за безнадеждност. Съпричастието на автора към всичко това се изразява в думите:

Братя мои, бедни мои братя-

Зимни вечери  Хр. Смирненски- Анализ facebook image
Публикувано от: Yoana –Karla Valeriy Koleva

Подобни материали