Иван Вазов

Зимна нощ

Пак бурята вие,

пак вятъра снежен

в прозореца бие

сърдит и наежен.

В мечтанья унесен

ослушвам се мрачен

на зимната песен

във говора плачен:

ту пъшкат неволи

във тоз шум студени,

ту сироти голи,

ту гърди сломени;

ту воплите тайни

на сила убити,

ту мъки незнайни

на горести скрити.

И сякаш в таз песен,

де горка скръб диша,

тъгата световна

велика въздиша.