Елин Пелин

Земя

I част

На хълма сред село Подгоре, до китка стари брястове, се белееше нова черква и

на поляната около нея се трупаше народ, облечен празнично. Камбаната биеше

непрекъснато и нейният меден глас на вълни, на вълни се носеше над селото и се

разстилаше на отсечки по цялото поле. Из черквата се изнесоха хоругви и се

наведоха благославяще. Свещеникът в среброткан хитон тръгна напред, народът по

него, и по хълма надолу се спусна пъстро шествие, което на дълга върволица

потъна в зеленината на селото. Скоро копринените алени хоругви се показаха

накрай село, излязоха на шосето и поведоха дългата върволица селяни. Пъстротата

от новите премени се посипа като цветя по сивия друм и заигра ярко на слънцето,

което вече силно печеше.

Беше първата неделя след Гергьовден. Два месеца не беше валяло дъжд и селяните

от Подгоре излизаха да правят молебен над полето.

Камбаната биеше все така бързо и непрестанно, както от сутринта, и към дългата

върволица на шествието, което цяло се източи на широкия друм, прииждаха и

последните закъснели жени и деца. Попът вървеше бавно и пееше проточено

молитвите, които старият клисар, като носеше книгата отворена, канерваше със

задавения си глас. Хоругвите плаваха бавно и се носеха леко, като че на тях

бяха кацнали невидими ангелчета.

Наоколо по вълнообразната равнина се разстилаха зелените посеви, немощни от

дългата суша, и обнадеждено се вслушваха в дългите молитвени припеви на

стопаните, които вървяха гологлави в шествието. Пролетта беше още в началото.

По полянките край пътя и под сенчестите дървета още се виждаха ситни червени

черупки от великденски яйца. Лятото беше далече. Имаше надежда. Стига един

дъждец да падне и всичко отведнаж ще се обнови. За три деня ще вретенят нивите.

- Господи, помилуй! - пее свещеникът и кади навсички страни. Множеството тихо и

проточено повтаря.

Като премина мостчето на малката рекичка, която поеше градините и която от