Земляци

Въпросът за жанра- повест или разказ. Прието е да се отнася към повестите.Излиза в края на 1915 г. В сп.Демократически преглед.Йовков държи на тази творба да се гледа като на начало и затова я поставя в началото на сборника Разкази 1917 г. Това е творба за сакралната връзка на човека със земята и родината, които той носи в душата си. Тук вниманието е насочено не към военните действия , а към военния бит, направен е своеобразен психологически портрет на всекидневието по време на война. По сведения на Г.Вълчев, прототиповете на земляците са добруджански селяни.Йовков описва събитията от 1913 г. С трета Балканска дивизия.Литературната критика открива в тази творба много от пътеките на Йовковия художествен свят.В повестта се вижда една от важните особености на световъзприемането на автора- той никога не бърза, дори когато трябва да изобрази вихрена атака.

Йовков рядко ще обрисува войник в устрема на боя. Авторът се интересува от онези състояния, в които героят е сам със себе си или когато изразява себе си сред останалите-почивка, в поход, в подготовката за боя и след него.Когато описва сражението с цялата му динамика ,Йовков сякаш забравя за отделния герой.Блестящ баталист, той предава битката с цялото й величие и чудовищност, като претопява в нея отделния човек-герой или жертва.В битката индивидът влиза с цялата анонимност на колективния устрем и на колективната смърт.Ако все пак индивидуализира" някой от героите то се задоволява с физическото му участие в боя, изпуска вътрешния му свят.

Втора особеност- Статичност на света по отношение на героя(И.Панова).

Трета особеност- от типичното Йовков взема изключителното.Изключителността на героите се дължи на освобождаването им от тяхната привидност.

Заглавието Земляци води към няколко смислови пласта.Първият изразява предвоенната съобщност на героите, те не са събрани заедно от войната, те са от едно и също село Брешлян, те са земляци. Думата излъчва особена топлота, някаква вътрешна интимност в суровата атмосфера на войната.Землякът не е като чуждия човек сред хилядната войнишка маса. Той ще ти помогне в трудни мигове, ще ти даде тютюн, вода от манерката.Най- важното землякът саздава усещането за продължение на предишния ти живот, макар и в нови форми.

Образът на родната земя - за героите тя не е абстрактно пространство, а конкретност, селото, полето. Земята е представена като живо същество, което говори, чувства. Полето е описано като девойка ,която чувства вече тревожните тръпки на близкото материнство . Хармоничен е този диалог между природата и хората. Писателят активизира мита за земята майка, за да придаде по-дълбок психологизъм на преживяванията на героите. Пробуждането на природата задейства в душите на стопаните дълбоко вкоренен рефлекс Стоил отклисва на пролетния зов на земята. В неговите очи войната е зло, защото води до престъпно пренебрегване на майката земя, която чака да бъде изорана, засята. Разрушен е природния цикъл в живота на човека. Мъката на Стоил е за запустелите ниви Кое време е ? Сега всеки на нивата си трябва да е . На бойното поле е жътва, но страшна, ритуална жътва на човешки същества, които падат, покосени от куршумите като снопи смъртта е представена в ролята на митична жътварка, която прибира реколтата си. В тази война жътва и Стоил ще падне като подкосен, ще уточни повествователят. Смъртта на Стоил е представена на фона на шипковия храст, а слънцето сякаш по-ярко пече и някаква безкрайна и поглъщаща тишина.

Приятели ли са земляците?- Не.Светът на Йовковите герои е свят на самотници.(самотници сред другите)Нищо не може да освободи човека от великата самота, с която