ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ

Зеленчуковите култури (зеленчуците) са предимно тревисти растения, които наред с овощните са основни източници на витамини, соли и други биологичноактивни вещества. Имат приятен вкус и аромат, тъй като съдържат етерични масла (Етеричномаслени растения), органични киселини, захари; възбуждат апетита и стимулират храносмилането. Консумират се пресни, но често се варят, задушават или посоляват. Много от зеленчуците съдържат големи количества вода (70 95%) и затова нямат особен принос в набавянето на необходимата за организма на човека енергия. Редица от тях са с висока хранителна стойност (зелен фасул, зелен грах, бамя и др.). В някои видове се съдържат фитонциди, които унищожават много от болестотворните микроорганизми.

Докато при овощните растения за храна се използват само плодовете и семената, при зеленчуците се консумират различни части от растението:надземните части зелените листа (спанак, праз, салата, лук), стъблата (алабаш, аспержи), пъпките (брюкселско и главесто зеле) и други вегетативни органи. Широко се използват зелените плодове (краставица, зелен фасул, бамя, пипер), семената (зелен грах, бакла), а също и зрелите плодове (домат, патладжан, тиква). При някои видове се използва подземната част коремът (морков), подсемеделното коляно (репичка), коренът и подсемеделното коляно (ряпа, целина, червено цвекло).

В тропичните и субтропичните страни като зеленчуци най-често се употребяват диворастящи растения, а в районите, където флората не е така богата, зеленчуковите култури предимно се отглеждат. Общо на Земята като зеленчуци се използват над 120 вида, които принадлежат към различни семейства. Най-много видове се отнасят към семейства Картофови, Кремови, Кръстоцветни, Пеперудоцветни, Сенникоцветни, Сложноцветни, Тиквови.

Отглежданите в България зеленчукови култури са с различен произход. Различни видове зеле произхождат от Средиземноморие-то. Най-широко използваното у нас главесто зеле е познато едва от X в. Обратно, бялата ряпа е много старо културно растение произхожда от Изт. и Пр. Азия и има повече от 40-вековна история. Към род Спанак се отнасят 3 вида, като най-близък до културния вид е туркестански спанак, разпространен в Ср. и Югозап. Азия. Вероятно спаначната култура не е стара и произхожда от иранските високи плата. Морковът също е култивиран по-късно и произходът му не е напълно изяснен. Предполага се, че произлиза от някои от под-видовете, които днес са разпространени в Средиземноморието, Пр. Азия и Европа. Целината се появява за пръв път през XVI в. в Италия. Родината на лука е Пр. и Ср.