Заветът на стария хъш
| Литература_Други | 2009-12-02 | 73 сваляния |
Заветът на стария хъш
(Съчинение разсъждение)
Странджата не е просто един от хъшовете. Той е техен водач, духовен баща и благодетел, знае как да върне загубената вяра на събратята си.
Епизодът, който рисува смъртта на стария хъш, утвърждава романтичната красота и очарование на хъша. Емблеми на героичното му минало и на безславното му настояще са знамето и черпака.
Още в първа глава личи, че Странджата е обречен да умре. Той е представен в още по-драматична светлина в пета глава на повестта. На него му е съдено да не умре както е мечтал на бойното поле, сражавайки се с враговете на народа. В това е неговата трагедия. Но до последния си дъх той мисли за България и завещава идеала си на най-младия сред хъшовете. Израз на това са предсмъртните му думи и реликвите, които оставя на Бръчков мемоара и къс от знамето, което е носил.
Знаменосеца е разчувстван и трогнват от предаността на Бръчков. Това изразява неколкократното повторение на глагола благодаря в речта му. За героя е утеха, че ще умре при българин и ще има кой да му затвори очите. Това значи много за един изгнаник в чужда страна.
Най-младият от хъшовете приема като свят завет всяка дума, която изрича умиращият. От своя страна той носи успокоение на Знаменосеца, че стореното от него ще остане в паметта на народа: България няма да забрави своите храбри синове. Героят е живял достойно, името му и делата му ще се помнят.
За Бръчков получените реликви са величествени документи. Като му ги оставя Странджата, той завещава на младия хъш идеала да даде живота си за свободата на отечеството. Това изразяват думите му: Помни Странджата! Умри за България!. Патриотизма на стария хъш ще бъде пример за младия.
Смъртта за родината стои високо в ценностната система на българските емигранти. Бръчков приема завета на Знаменосеца и по-късно наистина жертва живота си в борбата.
Старият хъш е честен, благороден и храбър от първата си поява в повествованието до смъртта си. От друга страна, единствено към него отношението на повествователя е лишено от ирония, хумор и насмешка.
Тагове от реферата: съчинение, рисува, прост, духовен, смърт, пизодът, годет, губена, съждение, върне











