Заветът на бунтовника от стихотворението На прощаване

Увод - В стихотворението На прощаване на Христо Ботев бунтовникът изповядва най-съкровените си чувства и мисли, преди да поеме по страшния, но славен път на борбата. Откроява се непоколебимата му готовност да вземе участие в предстоящата битка.Един от най-вълнуващите моменти в творбата е този, в който героят оставя своя завет към братята си.

Теза - Лирическият герой е направил достоен житейски избор, в основата на който стои светлият му идеал за свободата на родината. В навечерието на борбата бунтовникът отправя своето нравствено послание към братята си великата си любов и страстната си омраза. Любовта е към всичко скъпо и свидно, към род и родина, към свободата, а омразата е към насилието и потисниците. Следващите поколения борци трябва да придобият волята за битка на бунтовника и да са готови на саможертва в името на отечеството. Само така ще се осъществи приемствеността в борбата и тя ще бъде доведена до победен край.

Изложение - В неравната битка за свобода лирическият герой ще защитава не само своята юнашка чест и достойнство. Любовта към всичко родно е основната причина за съдбовното решение на бунтовника. Тя е естествено свързана с омразата към онова, което отнема правото на човека да живее пълноценно и го обрича на страдание. Героят е уверен в значимостта на делото, непоколебимо вярва и във величието на своята мисия чрез героичната си саможертва да даде тласък на борбата и да внуши на своите съвременници, че трябва да се отстоява идеала дори и с цената на много жертви. Затова и представата за възможната гибел е подчинена на желанието му да загине с достойна и красива смърт, която да се превърне в пример за невръстните братя, за всички бъдещи борци. На своята майка героят завещава не скръб по изгубеното чедо, а отстояване на героична позиция. Възможно е след неговата смърт примиряващите се, грижещите се единствено за собственото си самосъхранение да кажат: нехрани-майка излезе. И именно майката е призвана да разкаже истината за юнака и за неговата смърт, тя трябва да поддържа жив спомена за него:

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

в земята, майко, черната!

На основата на контраста чрез цветово(бяло месо-черни кърви) и пространствено (скали, орляци и земята) противопоставяне е предадена физическата смърт. Тя е смърт без гроб. Представена е като