Заветът на бунтовника в На прощаване от Христо Ботев

Стихотворението На прощаване е лирическа изповед на бунтовника пред неговата майка. Пред тази, която го е родила и отгледала, пред най-близкия човек, героят изповядва най-съкровените си чувства и мисли, преди да поеме по страшния, но славен път на борбата. Един от най-вълнуващите и силни моменти във въображаемия диалог на сина с родната майка е моментът, в който лирическият герой оставя своя завет към братята си и поколенията. Думите му силно да любят и мразят са изпълнени с драматизъм и дори днес имат силно въздействие с дълбочината на мисълта, вложени в тях.

Лирическият герой завещава на тези, които ще дойдат след него, великата си любов и страстната си омраза. Любов към всичко скъпо и свидно, към народа и родината, към свободата и омраза към подтисничеството и насилието, към тиранията и робството.

Героят искрено обича своя роден дом. Скъпи за него са : майка, баща, братя, либе хубаво. Синегдохата бащино ми огнище изразява точно и задушевно привързаността на младия човек към всичко мило и драго, което олицетворява родината. Роден със сърце мъжко юнашко, той не може да се примири с тиранията пред турците глава да скланя. Поетът ясно подчертава ненавистта на бунтовника към поробителя чрез метафоричния глагол бесней- да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище.

Омразата към подтисника, нежеланието на младия човек сюрмашко тегло да гледа и обичта му към народа и отечеството го водят към единствения за него избор и съдбоносно решение: Аз вече пушка нарамих и на глас тичам народен.

За бунтовника емигрант, избрал страшния, но славен път на борбата, трагичнана смърт е най-възможният край. Поетът рисува драматична картина на възможното поражение. Предчувствайки трагичната си гибел, бунтовникът моли майка си да не плаче и страда, а да намери сили в себе си, да надмогне скръбта и да разкаже на невръстните му братя историята на неговата смърт, за да не остане подвигът му неразбран и забравен.

...Да помнят и те да знаят

че и те брат са имали,

но брат им падна, загина

за туй, че клетник не трая

пред турци глава да скланя,

сюрмашко тегло да гледа!

Лирическият герой иска да предаде на тях, а чрез тях и на следващите поколения борци своя силен дух, титаническия си порив