ПЕЙО ЯВОРОВ - ЗАТОЧЕНИЦИ
ЕЛЕГИЧНА ПЕСЕН ЗА НЕПРЕОДОЛИМОТО СТРАДАНИЕ И НОСТАЛГИЯ ПО РОДИНАТА

Яворов е един от рядко оригиналните поети в българската литература. Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти са повод за създаването на стихотворението Заточеници. То е лирично по своя тон, защото в него е изплащана обичта на Яворовите страдащи герои към свещените български предели.
Трагедията на заточениците се изразява в това, че поробителите завинаги и насилствено ги откъсват от любимия роден край, от близките и семействата им. Така те са лишени от възможността да продължат борбата.
Яворов изобразява човешкото страдание на борците патриоти на фона на вечната игра и могъществото на морето. Стихотворението започва с величествена природна картина. Чезнат родните брегове зад мъглата, спускаща се над аленото море. Създава се особена художествена атмосфера, която обгръща Яворовите заточеници. Тя изразява душевните им преживявания. Тъга, преливаща в мъка, изпълва душите на страдащите герои. Чрез красивия залез Яворов засилва тъжните мисли и чувства, вълнуващи заточениците. Глаголът чезнепо-силно разтрива болката по нещо, което е невъзвратимо: ...някога за път обратен, едва ли ще удари час.... Безпределна скръб и незаслужено страдание са обхванали заточениците. Силна е тяхната мъка при спомена за високите планини, пълноводните реки и всичко, което очите им никога повече няма да видят. В това се изразява трагедията на заточениците, подчертана от Яворовите стихове:
А Вардар, Дунав и Марица... ...ще греят нам до гроб зарица сред спомена един...
Художествените образи на родното, носени от спомена за българските реки, задълбочават тъжното настроение в душите на заточениците.
Те са символи на мъката по родна земя и близки. Това е образът на България, превърнат в спомен, извисен и красив. Както почиват яростните вълни, така душата на заточениците е обезсилена от мъка. Яворов вниква в душевния мир на заточениците, проследява техните пориви и вълнения, породени от раздялата. Невъзможността да продължат и занапред борбата предизвиква ново страдание:
Рушители на гнет вековен
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен - .
осъди ни врага заклет...
Свободата е мечта единствено за осъдените на вечна раздяла с родината - рушители на гнет вековен. Трагична е тяхната мечта. Предателството и духовният гнет остават. Страдащите души на заточениците са дистанцирани, насилствено отделени от свободното бъдеще на родината, благодарение на предател клет. Долавя се огромен копнеж по свободата и горест в обръщението към многострадалната родина. Тя е свидна за заточениците, а те са готови да се жертват в името на свободата:
А можехме, родино свидна,
ний можехме с до краен жар