Защо Вазов започва ,,Опълченците на Шипка" със стиха ,,Нека носим йоще срама по челото ",а не със възхвалата?

Какви чувства вълнуват поета в увода ?

Цял живот творил за България ,народния поет Иван Вазов овековечава в творчеството си много съдбовни страници от родната ни история .Прославя героични подвизи, утвърждава и въэвеличава българския национален дух . Одата ,,Опълченците на Шипка "поместена в цикъла ,,Епопея на забравените" е определена от Вазов като логичен и като емоционален завършек на един дълъг и тежък период от нашето историческо минало.

Ясно разграниченият лирически увод на творбата предшества поетическата картина на описваното събитие и има важна художествена задача. В увода поета споделя с читателите противоречивите чувства , които го вълнуват при спомена за славната шипченска епопея : Възмущение и гняв от несправедливите и недостойни обвинения ,че народът ни не заслужава свободата си ,че не е достоен за нея и възторг ,преклонение и възхищение от безпримерния подвиг на българските опълченци .Характерно за одата ,,Опълченците на Шипка" е ,че тя започва не с възхвала ,а с израз на съмнение като изброява символите на робството ,,синела от бича" ,следи от теглото", ,,дни на позор", ,,счупенте окови и дирите стидни", ,,хомота стар", поетът не отрича ,че в хилядолетното минало има много събития свързани с обстоятелства на терор и насилие на погром. Вазов посочва и примери :Трагичните мигове ,съпътстващи историческия неуспех на българите - ослепяването на Самуиловите войници в Беласица планина и векове по късно,клането в Батак при потушаването на Априлското възстание.Подобни страшни спомени в народната памет са позорни за поета. Според него те хвърлят само мрак в миналото ни и съзнанието за тази истина буди в душата на гражданина и твореца Вазов болка , гняв и огорчение. Той влиза в спор със всички народни хулници(наши и чужди),които твърдят, че българите са народ с робска ,,психика",народ без достойнство и героизъм ,поради което са получели свободата си даром.Чрез цялата ода поета доказва, че подобна теза е долна клевета, която оскърбява националното ни достойнство.Авторът само условно приема подлите твърдения ,че робството е неразривно свързано с прояви на смирено обезличаване и с безропотно послушание.Вазов само привидно допуска незаслужените обиди и злобния присмех да сквернят измъченото и страдално лице на България.

Почти половината от увода авторът упорито започва всеки нов стих с повторението на думата ,,нека" .Употребата на тази анафора издава ритмичност в текста и усещане за драматизъм, сгъстява напрежението. Грозно и страшно прозвучава всяко следващо обвинение. Всички те ,изречени сега от поета ,придобиват друг смисъл.Кулминацията на авторовото негодование е последното ,,нека", оформено като неразчленимо изречение. За Вазов не е страшен фактът, че клеветниците не откриват в старата ни история славни мигове. Поетът оборва с лекота враговете на родината ни, като им посочва един пресен пример за нечуван героизъм, проявен от българите в ,,нашто недавно".Подвигът на опълченците е толкова голям ,че може да бъде съпоставен само с подобни прояви на смелост в световната история -битката при термопилите и сражението на шепата спартанци с ,,сганта на ксеркса" .ЗаВазов случилото се на връх Шипка е напълно достатъчно ,за да ,,смие срамът" от честта на България и поетът насочва цялото си вдъхновение на неговото възвеличаване. Творецът знае ,че родолюбивите българи са много и ,че те се гордеят със своята история .Като си служи с личното местоимение ,,ние",патриархът на литературата ни смело заявява пред света своето родолюбие.

Във втората част на увода тонът рязко се променя. Мрачното настроение бива изместено от едно светло преживяване, наситено с възхита и възторг. То е внушено чрез градиране на величави образи.(издига се някой див чутовен връх";свети нещо ново има нещо славно"),чрез контраст на антонимите мрак- светлина

(хвърлят своя мрак;свети нещо ново);позор-слава.На ниското (,,да висне кат облак в наший кръгозор") авторът противопоставя хиперболизирания образ на един връх, ,,покрит с бели кости и с кървав мъх"