Защо пътят на бунтовника е страшен, но славен? Какви са мотивите за неговия избор?

/съчинение-разсъждение/

Поезията на Ботев е символ на българския юнашки дух. Не е случаен фактът, че централен образ в нея е борецът за свобода, съчетал в себе си възвишена нравственост и готовност за саможертва.

Пътят на борбата е страшен. Това е път на риска, на страданието и може би на смъртта в името на най-великия човешки идеал свободата. Но този път е и славен, защото води към всенародна любов и признателност, към безсмъртие. В своята молитвена изповед, синът-бунтовник разяснява пред майката основните мотиви, тласнали го да вземе такова съдбоносно решение, а именно това че е син на майка юнашка, потомък на непокорни деди, закърмен от люлката с обич към род и родина и изпълнен с безгранична омраза към поробителите.

Двигателите на поведението на лирическия герой са двете основни чувства любов и омраза. Неговата пламенна душа е обсебена от свещен гняв и непримиримост с робството най-важния мотив за избора на бунтовника. В жилите му тече буйна кръв, а в гърдите му тупти юнашко сърце, което не може да търпи своеволията на тираните:

но кажи какво да правя

кат си ма, майко, родила

с сърце мъжко, юнашко

та сърце,майко, не трае

да гледа турчин, че бесней

над бащино ми огнище

Макар и бегло нарисувана картината на робството е достатъчно показателна. Сред използваните от поета форми с особена изразителност се откроява глаголът бесней, внушаващ ярка представа за произвола и жестокостта на поробителите. С особена сила звучат думите черни чернеят, които допълват представата за робската участ на българския народ, за мъката на близките на бунтовника. Именно с тази робска съдба младия, юначен българин не може да се примири и затова посвещава живота си на свободата. Изборът е направен и той е готов да се хвърли в битката, да загине в нея, опиянен от светлите си идеали. Непреклонен, непоколебим е героят:

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни

Направения категоричен избор е осмислен и осъзнат от лирическия герой. В този смисъл той е доброволен, направен в името на всеотдайната му любов към род и родина, които красноречиво са обобщени с думите бащино ми огнище. Борецът доброволно е напуснал родния дом, защото е прозрял, че робството безмилостно унищожава всички ценности и животът няма стойност. В страданията на своите близки той осъзнава жестоката участ на народа си и чувства необходимостта да слее личната си съдба с народната.

Там аз за мило, за драго,

за теб, за баща, за братя

за него ща са залова,

пък... каквото сабя покаже

и честта,майко, юнашка!