Защо гората плче за Индже и неговите юнаци?

Хайдушките песни! Те са най-хубавото, най-ценното, що е създал българинът. Тези думи на талантливия поет Пенчо Славейков красноречиво говорят, че няма в други народни песни такова живо единство между българската природа и душевността на българина.

Хайдушките песни разказват за действително съществували войводи, исторически личности-Стоян, Индже, Дойчин, Чавдар, Велко, Сирма и др. С кръвта на знайни и незнайни хайдути е напоена тази земя,за да остане споменът за подвига им. За своите закрилници народът е изпял най-хубавите и прочуствени песни, разказал е най-завладяващите легенди,за да бъде светлият им героизъм пример и знак за нас- идните поколения,за да се гордеем с родината си и нейната велика история.

Песните предават славата на десетки юначни българи, които отмъщават на поробителите за техните злодеяния и справедливо ги наказват.

Такава е и песента ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА, посветена на Индже войвода. Гората е тьжна, защото пролетта-символ на Вьзраждането е настьпила ,а юнаците още се бавят. Скръбта на гората и полето е всьшност мьката на народа. Плачът на цялата българска природа е и плач на народа.

Два пъти е нарисувана с едни и същи думи природната картина, но колко е различно внушението, което тя носи. Във въведението се долавя болка и тъга, зов за милост и помощ ,а вьв втората част тържествува радостта. Индже войвода е дочул тьжния плач и веднага се отзовава , бьрза да сьбере вярна дружина.

В думите на Индже е осмислено ново чувство - борбеност и непримиримост, обещание за по-леки и радостни дни. Затова и гората всичко му обещава - и вода студена, и сянка хубава. Индже е юначният закрилник от Ирин-Пирин до Странджа баир. Където и да е Индже, той ще чуе жалабата на страдащите.

Образът на гората е олицетворен - плаче и говори, жали за юнака закрилник, че още го няма да я развесели. Не е ли това копнежът на един народ, превил гръб под бремето на неволите и насилието? Какъв ярък метафоричен израз на народните мечти и въжделения! Като зов за помощ звучат думите на гората, но и като гордост, че го има юначния покровител, който ще дойде с петстотин млади юнаци, / дето ги куршум не фаща. И тази гордост е основателна, защото Индже се отзовава на жалбата на гората - майка закрилница: Как ги е зачул Инджето, / та си се викна, провикна: /- Кольо-ле, Кольо байрактар, / развивай, Кольо, байраци, / събирай, Кольо, юнаци,/гората да си развеселим, / гората и планината. От гласа на войводата бликат бодрост и оптимизъм, долавят се онези думи на