ЗАЩО БУНТОВНИКЪТ ОТ ПОЕМАТА НА ПРОЩАВАНЕ ТЪРСИ ПОДКРЕПАТА НА МАЙКАТА?

В поемата На прощаване Христо Ботев разработва темата за борбата и свободата. Един от основните мотиви в стихотворението е носталгията по родния дом и привързаността към семейството. Без да губи от героичните си черти, лирическият герой се изживява с човешкото у себе си, с копнежа си по близките хора.

В изповедния монолог на преден план се очертава образът на майката. На нея бунтовникът доверява своите душевни терзания и революционните си идеи. Героят търси подкрепата на своята майка, защото е убеден, че тя ще разбере мотивите за избора му да стане борец, че ще му прости за святото дело, ще събере сили да предаде революционния му завет. Тази синовна вяра намира израз в многобройните обръщения към майката, в искреното и драматично звучене на творбата.

В момента на суровото прощаване с майката бунтовникът се чувства длъжен да я утеши, да намали болката от раздялата им.Повелителните форми не плачи, не тъжи и епитетът клета изразяват дълбоко съчувствие. Лирическият герой знае, че и майка му ненавижда робството и ще разбере как омразата срещу поробителите е станала причина синът и да поеме по трудния път на борбата. Глаголните форми кълни, проклинай и метафората таз турска черна прокуда подтекстово говорят за еднакъв начин на мислене у майката и сина. Игото е откъснало младите хора от родния дом и те са принудени да се скитат немили, клети, недраги в чуждата страна.

Бунтовникът подготвя майката за вероятната си гибел и се опитва да и вдъхне смелост. Той очаква от нея да го разбере, да преодолее мъката си, ако той загине млад, защото тя е майка юнашка, предала му е своя непокорен дух и родолюбие, родила го е със сърце мъжко юнашко. Наследеното от душевността на тази силна жена е сред най-важните психологически предпоставки за категоричния избор на бунтовника да поеме по пътя на борбата.

Героят иска да внуши на най-близкия си човек своите революционни идеи, които убедително доказват, че за родолюбеца няма друга възможност, че избраният път е правилен:

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни...

В съзнанието на сина неговата майка и майката родина по своята святост се сливат в едно. Личната съдба и участта на народа са неделими.

Познавайки обичта и душевните терзания на майка си лирическият герой предвижда болката и в мига, когато ще получи известието за неговото смърт. Той търси утешителни думи, но изисква и твърдост,