Съчинение разсъждение

На прощаване

Защо бунтовникът избира борбата за свобода?

Авторът на стихотворението На прощаване е известният български поет и революционер- Христо Ботев, роден през 1848г. и смъртно ранен през 1876г. Стихотворението е дял на жанрът лирика и е в изповедна художествена форма. Поводът за неговото написване е предстоящото заминаване на Ботев с четата на Жельо войвода през 1868г. лиричекият герой на Ботев е представен като бунтовникът, юнакът, борецът за свобода, избрал пътят страшен, но славен.

Мотивите на Ботевия лирически герой, които го водят към неговия нравствен избор са силните полярни чувства, преплитащи се в него любов и омраза. Изпепеляваща любов към Отечеството, родния дом, свободата, неговите близки и роднини, и силна омраза към поробителя, към мизерния и недостоен начин на живот за роба. Основен мотив са и неговите лични качества като свободолюбив дух, всеотдайност, жертвоготовност, силна воля и още много други добродетели.

Ботевия лирически герой може да поеме по три различни пътя. Първият е да живее като емигрант извън родината си. Вторият е да остане в България, като се подчини на турците, а третият е да поеме по пътя на борбата за свобода. Бунтовникът избира третия път, защото именно той е единственият достоен за свободния духом човек. Защото той може да свободен като емигрант в чужда страна, но там няма да се чувства щастлив, тъй като щастието за него е свободата и радостта на народът му. Той може да остане да живее в родния си дом,но не би могъл да се подчини на поробителя, тъй като притежава свобоодолюбив дух и непокорство. Но кажи какво да правя,/кат ме си, майко, родила/със сърце мъйко, юнашко,/та сърце, майко, не трае/да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище. Бунтовникът избира пътят страше, но славен, защото животът в емиграция е суров и труден тежка чужбина, немили, клети, недраги, защото там той ще страда от носталгия по родния дом и близките му. Чрез това категорично решение , той поема по пътя на борбата, осеян с много опасности и пречки, за да извоюва щастието на близки, роднини и на българския народ, а по този начин и неговото лично. Там аз за мило, за драго,/за теб, за баща, за братя,/за него ще се заловя,. Юнакът взима това категорично решение, защото неговия най-висш идеал е свободата на народът, а той знае, че за да се постигне неговата цел трябват много усилия и постиянство, а за да има постоянство трябват съмишленици и последователи. Именно за това, той поема по този път, за да даде достоен пример за подражание на младите и не невръстните му братя, за да ги накара да се гордеят с постъпката му и да поемат по неговия път. но иди, майко, у дома/и с сърце сичко разкажи/на мойте братя невръстни,/да помнят и те де знаят,че и те брат са имали,/но брат им падна, загина,/затуй, че клетник не трая/пред турци глава да скланя,/сюромашко тегло да гледа!.../Дано ми найдат пушката,/пушката, майко, сабята,/и дето срещнат душманин,/със куршун да го поздравят,/а пък със сабя помилват.../Но туй щат братя да видят/и кога, майко, порастнат,/като брата си ще станат-/силно да любят и марзят.... Мотив за неговия нравствен избор са и неговите лични качества като свободолюбив дух, непримиримост, силна воля,