Защо бунтовника е готов да премине през "тиха бяла Дунава"?
(Съчинение разсъждение)
Христо Ботев

Ботевото стихотворение "На прощаване" е драматична изповед на лирическия герой в навечерието на битката с поробителите за свободата на България. От всеки стих блика дълбока любов към родината и свободата, нежна првързаност към майка и либе, ненавист и протест към робството.
Бунтовника е готов да премине през "тиха бяла Дунава" защото е борец за свобода , революционер , хъш , патриот , който не скланя глава пред националните поробители ,защото има една цел и един идеал в живота си - борба за свобода българска и ,защото горещо обича род и родина и е направил житейския си избор - "свобода или смърт юнашка".
Младият българин не се колебае да премине през "тиха бяла Дунава", защото реката е границата която разделя мечтите от реалността, унизителното и безцелно емигрантско съществуване от уюта на родния дом, от ласките на близките хора, спомени които будат страстна жажда за борба и саможертва.
Началото на повестта е неповторимо - ударно и откровено:
Не плачи , майко , не тъжи,
че станах азе хайдутин,
хайдутин, майко , бунтовник
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш
Тук е заложена една задъханост и припряност които ще останат да витаят над цялата творба. Юнакът е нахъсан за яростна битка с турската зган, в която битка не се знае дали ще остане жив или ще умре в бой за свобода:
Но кълни , майко , проклинай
таз турска черна прокуда
дето нас млади пропъди
по таз тежка чужбина -
да ходим, да се скитаме
немили ,клети, недраги!
Думите не толкова търсят и очакват оправдаване на постъпката за твърдо поетия път от сина. Но те се домогват да привлекат на своя страна силата на майчината клетва, и тя да го подпомогне в неговата борба.
Революционерът е много привързан към родината, родната стряха, майка, баща, братя и либе, за това той иска те да са свободни и да живеят в свободна страна, където не командват турците и ще се бие до неговата смърт юнашка или до свобода на татковината:
...та сърце ,мaйко , не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигаше
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше
там, дето баща и братя
черни, чернеят за мене!...