Защо азбуката е свещена според Азбучна молитва

Творбата Азбучна молитва е израз на радостта на Константин Преславски от великото епохално събитие създаването на славянската азбука и превеждането на светите книги на роден език .Личи и личната тревога на автора , че няма да има творческата сила , за да продължи делото на своите учители.Затова той отправя молитва към Бог , за да получи силата и вдъхновението на божието слово и да предаде божията мъдрост на славяните в тяхното духовно извисяване.

В съкровената изповед старобългарския поет дава висока оценка на стойността и значението на писменото слово за непросветения славянски народ. Той изразява своята дълбока почит и преклонение пред създателите на книжнината. В Азбучна молитва се преплитат чувството на гордост и огромното вълнение на Константин Преславски, че най-после славянският народ ще слави Бога на свой собствен разбираем език.Авторът пее тържествен химн за божия закон,който грее със светлина нетленна и осветява пътя на славяните към наука и безгранично човешко познание. Затова българската азбука е свещена.

В Азбучна молитвапоетът внушава идеята за извисената роля на божието слово,което ще изведе славяните в свят,където са вечни силата,щастието и любовта.Молитвата е територия на съкровено общуване между човека и Бога,тя изисква смирение на духа.Още в заглавието на творбата откриваме този християнски символ , които въздейства върху душите с трепетното очакване да се случи някакво чудо.Творецът възхвалява родното слово,което е най-прекият път за приобщаване на новопокръстените народи към славянския език.Вълнението на автора в изповедта е свързано с това как ще бъде укрепена вярата и единството на българския народ. Като съзнава решаващата роля на книгите, той като искрено вярващ християнин се надява да получи божията помощ, за да пише мъдро и ясно славянското слово,което е свещено. По този начин, той ще помогне на своя народ да отхвърли греховната тъмнина и да се спаси. Ето защо със силно и искрено желание се обръща към Бога. Книжовникът ясно съзнава, че словото е единствената връзка на славянския народ с бога.Висока и заслужаваща преклонение е нравствената му цел. Копнежът му не е за лично спасение, а за всеобщо духовно пречистване.Константин Преславски проповядва,че писмеността на роден език е свещена и води до израстването на даден народ и до неговото културно издигане. В текста на Азбучна молитва присъстват и други християнски символи , които посочват предназначението на творбата .Задачата й е да приобщи народа към божието слово и да му посочи , че божията мъдрост е единствената светлина за човешките души.Мъдростта, знанието, вярата и добродетелта са божи дар с непреходна стойност, от който се нуждае славянското племе. Друг християнски символ носещ посланието на Бога към човеците е мощното слово. Естествено е , че става дума за духовната мощ , проповядваща смирение и любов. Словото укрепва съзнанието и го прави устойчиво пред гордата злоба. В духовния свят на героя писмеността е светлина,която се противопоставя на тъмните сили, низките страсти и злобата. Той моли бог да го закриля от това зло. Литературният герой от Азбучна молитва иска да научи хората не на злоба, а на искрена братска обич. За него вярата и любовта носят най-голям емоционален заряд, а азбуката е свещена. Те са опорните точки, които водят до безсмъртието на душата. Безгранично е щастието му, че най-накрая неговият народ ще възхвалява Бога с помощта на своя книжнина и по този начин ще тръгне по собствен път на развитие.

Талантливият творец е приел като свой личен и граждански дълг да продължи делото на своите учители Кирил и Методий и да изведе народа си по славния път начертан от тях.Използвайки акростиха като похват ,той успява да докаже и утвърди основната си идея за значимостта на славянската писменост и славянската азбука като символи на просвета,книжовност и духовен възход.