Защо азбуката е свещена според Азбучна молитва

Между програмните творби на старобългарската литература е стихотворението Азбучна молитва. То е свързано с един от най-значимите моменти в родната история приемането и утвърждаването на християнството. В цялото произведение се усеща почитта на Константин Преславски както към първоучителите, така и към словото, откроило славянското племе сред останалите народи. Чрез обръщението си към Бога, книжовникът утвърждава християнството и декларира горещата си почит и признателност към делото на Кирил и Методий.

Един от най-видните представители на Преславската школа, творецът възвеличава свещения характер на азбуката, възхвалявайки всенародния напредък на славянството. Въоръжено със словото, то лети към знанието и мъдростта, към духовното си прераждане. Този факт пробужда поетовата гордост и утвърждава идеята му, че книгата обогатява разума на човека и остава след него с поуките и знанията, които дава.

Главна причина за създаването на Азбучна молитва е желанието на твореца да възхвали в стихове всенародния напредък на славянството. Долавя се силната вътрешна потребност на книжовника да докаже, че азбуката е достойна на нея да се създадат образци на поетическото изкуство. Това обуславя молитвения тон на лирическия герой, който искрено внушава идеята, че словото дава тласък на развитието на културния живот, че то е свещено и води до духовно прераждане на славянските народи:

Знам, законът твой е жив светилник

и в пътеки светлина нетленна

към евангелския дар възжаждан.

Избраната изповедна форма молитва и изразителните повелителни глаголни форми прати ми, дай ми, изцели меприобщават твореца към неговите съвременници и издават искреното му желание да тръгне по пътя, що учителите двама вечно юни начертаха. Като истински християнин Константин Преславски се стреми към духовно прераждане, за да направи словото ясно за славяните. Написано в азбучен акростих, стихотворението още по-убедително внушава светостта на писмеността. Тя е символ на просвета, съвършенство и културен възход, а и чрез оригиналната форма може по-лесно да бъде запомнена от читателя. Дълбоко лирично и емоционално старобългарският книжовник заявява желанието си да служи чрез своята поезия на славянството, личи ясното му намерение да прослави светите братя, тяхното свещено дело и Бога. Неколкократно в произведението са изразени възторжените чувства на поета, а метафората показва неудържимия му порив към разпространяване на идеята за възраждащата и свещена сила на азбуката:

Литва днес и славянското племе...

Народностната гордост на книжовника е породена от светостта и силата на азбуката, чрез която могат да се разрешат епохалните проблеми пред славянството. Словото е най-верният защитник на християнската вяра, то обогатява разума на човека и внушава поуки, необходими за оцеляването на славянския род. Химничното сравнение законът твой е жив светилник допълва представата за писмеността като най-големият дар за човека и гаранция за възхода на славяните след приемането на християнството.

Не само поет, но и богато надарена личност с качества на историк и философ, Константин Преславски утвърждава демократичната идея за възхода на славянството чрез словото. Неговата Азбучна молитва полемично внушава исторически истини, които приобщават чрез поетическото свещено слово към християнството. Това обяснява силата и въздействието на стихотворението му през вековете.