ТЕМА 1

Историческа еволюция на идеята за правата на човека. Идейно-философски основи и теории за правата на човека

Историята не е единодушна кой е родоначалника е коя е родината на идеята за правата на човека (ПЧ). Има данни, че още в Кодекса на Хамур Аби цар на Вавилон, управлявал през 2000г.пр.н.е. е записана макар и в абстрактен вид, общо и неясно една от първите формулировки на идеята за ПЧ. Волята на египетските фараони за уважение правата на всеки човек, стремежът им към законност и справедливост са намирали израз в инструкциите, които са давали на везирите. В Хартата на Сирий (Кир) Велики, който е персийски цар, са намерили признание и защита онова, което днес наричаме правото на свобода и сигурност, свобода на придвижване, правото на собственост и др.

В елинистичната философия на историците природния закон, разумът, равенството и достойнството на човека са стойности поставени над държавата и над досегаемото от нея и следва да бъдат защитени включително и от нея.

В по-новото време идеята за ПЧ е в бурно развитие. Това време започва с Ренесанса, обхваща епохата на хуманизма и Просвещението и именно през този период ПЧ от абстракция еволюират в конкретни учения, философии, теории и юридически актове. Англия е родината на първите юридически извори в съвременен смисъл за ПЧ. Самият термин права на човека принадлежи на Джон Лок. Най-известният документ през този период е знаменитата Magna Charta Libertatum Великата харта на свободата 1215г. Тя представлява един феодален документ, договор между крал Джон I и едрите феодали бароните. Тя прокламира съсловни права (т.е. за