ТУ-София ф-л Пловдив

катедра Химия

студент:.......Найден Милков Исапов

специалност:...АИУТ..

група:...31а..фак. :.340102...

П Р О Т О К О Л 4

Тема на упражнението:

Защита на металите от корозия

дата: 06.12.2004г.

преподавател:.........................

Корозията на металите и сплавите причинява големи щети на стопанството. Те се изразяват в загуба на метали, разходи за ремонт или за подмяна на кородирали конструкции и съоръжения.

Това е наложило създаването на методи за защита на металите от корозия, разработени съобразно с характера на метала и условията на неговата експлоатация. Най-общо те се свеждат до следното: създаване на продукти, устойчиви на корозия; изолиране на метала от агресивното дейстиве на околната среда; избягване на образуването на корозионни галванични елементи или намаляване на активността на анодните и катодните участъци в случай на електрохимична корозия.

Различните методи за защита на металите от корозия могат да бъдат систематизирани в няколко основни групи:

1. Защита чрез легиране основният метал се сплавя с други метали или с неметали, при което се създават сплави, устойчиви на корозия.

2. Защита чрез обработване на корозионната среда.

3. Електрохимична защита.

4. Защита чрез еднослойни и многослойни метални и неметални покрития.

5. Защита чрез химични съеднинения на металите оксидни, фосфатни, сулфидни и др., известни още като конверсионни покрития.

6. Емайлиране, торкретиране и др.

Защита на металите от корозия чрез обработване на корозионна среда. Електрохимична защита.

1. Защита на металите от корозия чрез обработване на корозионна среда. Методът има за цел намаляване на агресивността на корозионната среда. Прилага се в случаите, когато средата е течна и с органичен обем. Съществува в две разновидности.

А. Намаляване на съдържанието на деполяризатора, с което се забавя катодният процес, респ. електрохимичната корозия. Това може да се постигне чрез:

деаерация отстраняване на деполяризатора О₂, като в течната среда се продухва инертен газ, чрез кипене или дестилация;

внасяне на редуктор;

алкализиране с цел намаляване на деполяризатора Н⁺-йони.

Б. Добавяне на инхибитори (забавители) на корозията. Към средата се прибавят малки количества, които силно забавят корозията на метала. Инхибиторите имат специфично действие върху различните метали, действат в различни концентрации и при различно рН. В ролята на инхибитори могат да действат както органични, така и неорганични вещества; летливи и контактни; окислители и редуктори.

Тяхното защитно действие се състои или в намаляване на скоростта на процесите на катодния участък (като резултат на редукция или окисление), или се свързва екраниращото дейстиве на трудноразтворими фосфати, или се дължи на адсорбационни явлениея. В случай молекулите на инхибитора се адсорбират по повърхността на метала и образуват траен филм, който я изолира от корозионната среда.

Окислителите (анодни забавители) имат двояко действие: по отношение на процесите на катодния участък те са деполяризатори, които ускоряват, а спрямо анодните процеси са инхибитори забавят корозията.

Редукторните (катодни забавители) забавят корозията, като влияят върху процесите на катодните участъци. В случай на корозия с кислородна деполяризация ефикасни инхибитори са редукторите N₂H₄ (хидразни), Na₂SO₃ и др., които реагират с разтворения в корозионната среда О₂ и намаляват концентрацията.

При случаи на корозия с деполяризатор Н⁺-йони подходящи инхибитори са солите на бисмута и арсена. Тяхното действие се състои в контактно отлагане на Bi или As, което повишава водородното свръхнапрежение и корозията се забавя.

Органичните инхибитори се използват при байцване на метали, в парокотелни инсталации и метални резервоари.

Степента на ефикастност на инхибиторното действие се характеризира с коефициента на защитно действие, чиято стойност се изчислява по формулата