• Кратка теория.

Всички метали при обикновенни експлоатационни условия се покриват с оксиди, които се характеризират с различни химични и физикохимични свойства и различна устойчивост.

I.Оксидиране.

Оксидирането е окислителен процес, при който чрез термичен, химичен или електрохимичен метод по повърхността на металите и сплавите се отлагат оксидни покрития. Получените чрез оксидиране оксидни покрития са с равномерна дебелина, с добра адхезия към основния метал и с добри декоративни и защитни свойства. В най-широк смисъсл оксидирането е химичен процес при който металът преминава в йонно състояние е върху неговата повърхност се образуват оксиди, сулфидни, сулфатни и др.

1. Оксидиране на стомана. Химичното оксидиране на стомана най-често се осъществава във водни разтвори на NaOH и окислители (NaNO₃, NaNO₂). Елекрохимичното оксидиране на стомана може да се извърши и при променлив ток с промишленна честота в алкален електролит на база NaOH и рунгалит. В този случай оксидирането се исзършва в положителната фаза на променливия ток.

2. Оксидиране на алуминий. Алуминият е технически метал с голяма активност. Под действието на кислорода на въздуха той се покрива с тънък слой Al₂O₃. Благодарение на него металът придобива пасивност и устойчивост на корозия. Естествено образуваният оксиден слой обаче е с недостатъчна дебелина, висока порестост и ниска механична якост и не винаги осигурява надеждна защита от корозия на алуминия и неговите сплави в работни условия.

Електрохимично оксидиране. Известно още като анодно оксидиране или анодиране на алуминия, се извършва чрез електролиза най-често на разтвор на H₂SO₄ при постоянен електричен ток. Изделията от алуминии се свързват с положителни полюс (анода) на външен източник на постоянен ток, а за катоди служат два електрода от оловна сплав. В зависимост от приложената анодна плътност на точка в А/dm² и времетраенето на процеса могат да се получат по-тънки (10 mm) или по-дебели (100 mm) оксидни слоеве.

II.Фосфатиране.