Искът може да бъде предявен през цялото времетраене на принудителната лицензия.

НАКАЗАТЕЛНОПРАВНА ЗАЩИТА

Нашият Наказателен кодекс предвижда два състава, които имат отношение към защитата на правата по ЗП - чл. 173, ал. 2 и чл. 174. Първият визира престъплението, наречено плагиатство", а вторият - престъплението натрапване на авторство чрез злоупотреба със служебно положение. Българското патентно право не е въздигнало в ранг на престъпление използването на чуждо патентовано изобретение, познато в много чужди страни като контрафакция".

Плагиатор по смисъла на чл. 173, ал. 2 НК е този, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, полезен модел или промишлен дизайн".

Субект на деянието може да бъде всяко лице. Обект на защитата е авторството. Предмет на престъплението е изобретението, съответно полезният модел или промишленият дизайн.

Съставът датира още от създаването на Наказателния кодекс, т. е. от 1968 г., и е съобразен с оглед тогавашното състояние на изобретателското право, при което изобретенията се регистрираха (днешният термин е заявяваха") само от своите автори. Сегашният наш патентен закон вече дава възможност изобретението да се заявява и от лице, различно от изобретателя. Това дори са по-често срещаните случаи. Кое точно е наказуемо по чл. 173, ал. 2 в такъв случай сега? Както се вижда, изпълнителното деяние при изобретенията ще е налице, когато заявителят посочи в заявката като изобретател себе си, след като знае, че изобретател е друго лице. Без значение е дали заявката е била разгледана и дали се е стигнало до издаване на патент или не.

Плагиатство може да има само ако деецът представи изобретението като свое. Ако посочи за изобретател трето лице, престъпление няма да има.

От субективна страна за престъплението плагиатство" е необходим умисъл. Деецът трябва да съзнава, че посочва в заявката като изобретател не действителния такъв, а себе си. Без значение е дали деянието е целяло материална облага. Съставът ще се смята за осъществен в момента на регистрирането на изобретението, което по смисъла на ЗП ще означава в момента на заявяването на изобретението. Възможно е съучастие.

Наказанието по чл. 173, ал. 2 е лишаване от свобода до 2 години или глоба от сто до триста лева, както и обществено порицание.

Вторият престъпен състав е този по чл. 174 НК. Според текста на този член който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение... без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание".

Както се вижда, налице е нещо като квалифициран вариант на плагиатството. Разликата спрямо предидущия състав е в това, че тук деецът не заявява изобретението, посочвайки се за негов автор, а се включва като съавтор. Тъй като не е