Елин Пелин

Започването на един ден

Нощта още не беше се вдигнала от планинските усои. По върховете току-що бе

паднал първия поглед на слънцето и белите малки мъгли, които лежеха тук-там над

горите, се раздвижиха. В дълбокия пролом между скалите се пробуждаше мътната

река и засилваше шумът си.

Заедно с първите лъчи, които блеснаха по канарите, над тях израстна пъргавата

фигура на човек. Той изпълзя дебнишком, изправи се и загледа наоколо. В ръката

му блестеше желязната цев на пушка. Уплашени от сянката му, по канарата се

разхвърчаха облак гълъби, вдигнаха се високо и отлетяха.

Във въздуха се разнесе остър радостен писък. Отнякъде долетя младо соколче,

завъртя се на неукрепналите си криле, затрепера във въздуха и записка. Живо и

тревожно се разнесе тоя писък в свежия утринен въздух и по горите наоколо се

разлетяха малки птички. Един гълъб се вдигна като подхвърлен камък от скалата.

Внезапно пробуден от писъка на младия сокол, той литна сънен право към него.

Младия хищник заигра във въздуха и го подгони.

Човекът дигна пушката. Но двете птици бяха далеко и той я сне, без да гръмне.

Гълъбът се върна ужасен и се устреми право към срещната гора. Там внезапно

направи един рязък завой, види се, подплашен от друго нещо, и пак се върна към

скалата.

Но там стоеше ловецът и металическият блясък на оръжието се видя зловещ на

невинния гълъб. Той счупи правия си полет и се спусна ниско над дълбоката мътна

река.

Младото соколче не се уплаши. То още не знаеше какво е човек. Него го тласкаше

страшния хищничиски инстинкт към сивия гълъб. Тънкото фюфюкане на гълъбовите

крила го възбуди. То се изви, засили се и настигна жертвата. Гълъбът ужасен го

усети над себе си и падна съвсем ниско над водата. Над него като пуснат камък

се устрели сокола. Тогава гълъба, който бе по-опитен, се плъзна над само водата

и се вдигна високо. Соколът не можа да се задържи в устрема си и падна с

разперени криле в мътната дълбока вода.