Захари Стоянов

Записки по българските въстания - Том втори 1870-1876

Предисловие

Няма никакво съмнение, че от всички български въстания и движения за

политическа свобода против Турция най-голямо и най-прочуто е Априлското през

1876 година, станало в Пловдивски и Татарпазарджишки окръзи. В настоящия том на

нашите 3аписки е описано една част от това въстание, най-важното и най-общото -

действията на главният негов деятел - Бенковски войвода.

Националната гордост на нашите български читатели няма да бъде напълно

удовлетворена от хода и края на това народно движение, което по всички линии се

свърши с пълно тържество на неприятеля, а с окончателно поражение за нас. Така

също и чуждите читатели, които познават въстанията на съседна Сърбия и Гърция,

техните многогодишни борби и истински геройства, недобри понятия и заключения

ще да си съставят за достойнствата и способностите на българския народ под

турско.

Две думи искаме за оправдания, не като лице заинтересувано, а като изразител на

истината. Между Сърбия и Гърция, от една страна, й България, от друга, в

началото на тоя век и в края съществува пропаст, никакво сравнение е

невъзможно. Първо, че първите две бяха на края на турската империя и по тая

причина самото им географическо положение ги улесняваше в народните им

стремления, не подлежеха толкова на контрола и на наблюденията на централните

власти. Оръжия, припаси, съобщения с цяла Европа, отивания и дохождалия на

различни главатари и агитатори едва ли не ставаше без всякакви препятствия. Не

говорим за съобщенията по онова време в турската държава административната

централизация, низама, военните етапи и гарнизони, пътищата и други изкуства, в

които Турция начало не бе направила още. Всичко това заменяваха и изпълняваха

бунтовниците паши, аени, спахии, бегове, еничер-агаларъ и техните баснословни

орти, на които днес виждаме развалините по пътя между Цариград и Белград. Всеки

почти град по онова време в Турция е съставлявал нещо отделно и независимо от

централното правителство. Редовно войска е имало всичко около 10-15 000 души.

По тоя начин, когато се приели първите известия на В. порта за въстанията на