Захари Стоянов

Записки по българските въстания - Том трети

Предисловие

Тази книга е продължение от първите два тома, издадени от покойния З. Стоянов.

Тя говори сама за себе си и ний не мислим тук да я препоръчваме. Ще кажем само,

че съчиненията на 3. Стоянов според нас трябва да бъдат настолна книга на всеки

български читател. Преди да замине за Париж, той я приготвяше и мислеше след

възвръщането си да я издаде. Но не може да изпълни желанието си -

преждевременната смърт го раздели от този свят. Неговата съпруга искаше да

издаде по-рано книгата, предвид обаче на това, че средствата й бяха твърде

оскъдни, тя отлагаше днес за утре. Това лято, подпомогната от приятели, тя

направи един риск и даде ръкописите в печатницата.

По-голямата част от ръкописа с изключение на последните две глави е писан още в

битността на покойния като емигрантин в бившата Източна Румелия. Това ще се

забележи и по стила. Последните две глави са писани в София. Жалко е, че

покойният не можа да довърши трети том цял. Както ще видят читателите, той е

прекъснат в най-интересната част - края на баташкото клане. А желателно беше да

чуехме неговото мнение след тази поразителна картина, която вещото му перо

рисува тъй сърцераздирателно. В края на ръкописа покойният не е турил даже и

точка.

В коректурата ние сме оставили неговото правописание и сме избягвали да правим

каквито и да било поправки в езика.

Към този том е турен и портретът на покойния, работен в Лайпциг, от известната

къща "Брокхауз".

Предварително предполагахме да прибавим една кратка биографийка на автора към

това издание, но тъй като тя излезе доста дълга, намислихме да я допълним и

издадем отделно, толкоз повече, че за Захария Стоянов има да се каже много

нещо.

София, октомври 1892

Д. Петков