ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКОТО И

БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Под възраждане се разбира историческа епоха, с която се начеват новите времена. Тя обгръща Италия почти три века 14, 15, 16 и представлява интерес особено за това, че се явява с всички признаци на едно международно културно течение, което се разлива от Италия почти по цяла Европа.

С Възраждането в 14, 15 и 16 в., с неговата ширина и неговото дълбоко влияние могат да се сравнят само с известни религиозни течения.

Най-голямата разлика между мирогледа на средния век и тоя на Ренесанса лежи в противоположното схващане на личността. Докато за средния век тя е именно много малко нещо, за Възраждането тя е всичко.

Западноевропейският ренесанс започва почти в момента, когато балканските народи, окончателно разгромени, попадат под чуждо владичество.

В 13 и началото на 14 в. в епохата на Данте, предшественика на Италианския ренесанс, България вече е тръгнала в политически и нравствен упадьк.

Данте е роден един век преди смъртта на предпоследния български цар Иван Александър и само 128 години преди падането на Търново. Живее в една от най-критичните, най-бурните епохи на Второто българско царство. България е раздрусана по онова време в основите си от външни и вътрешни войни.

А ето какво представляваше България в епохата на Петрарка и Бокачо, вождовете на Италианския ренесанс. Петрарка умира само три, а Бокачо четири години след кървавата битка при Чърномен на Марица (1371), която битка решава за цели пет века съдбата на славянските балкански народи. Ето защо Балканите не виждат нищо от блясъка на западноевропейската ренесансова култура.

Във време на велики открития и създаване на велики произведения на изкуството наши полуграмотни монаси,