Западно - европейски ренесанс

(кратко обобщение)

Ренесансът се осъществява през 14-17в. в условията на парично-стокови пазарни отношения, развитие на индустриалните производства и търговията, което създава предпоставки човек да добие правото на свободен избор в обществения живот, но да поеме отговорността за своя избор.

В епохата на Ренесанса необходимо се развиват светските знания и се създават първите светски университети. Постепенно светското знание се отделя от богословското, бързо се развиват книгопечатането и периодичния печат, утвърждава се вярата на човека в светското знание и собствените му възможности на ренесансова личност.

Тези предпоставки преутвърждават античния принцип за човека, като мяра за всички неща. Превръщат човека в предмет и герой на литературата, променят се жанровете в нея: вместо жития и похвали се пишат стихотворения, романи, драми за земните човешки отношения, за трагичния или комичен изход от избора на героя, в този смисъл Ренесансът е епоха на възстановения античен интерес към човека, към правото му на свободен избор и отговорността за него.

Ренесансовите процеси се развиват най-рано в Италия защото тя е център на световната търговия по Средиземно море и развива най-бързо индустриалните производства, банковото дело, науката, новите социални отношения и традицията на античната култура.

Испански ренесанс

(кратко обобщение)

В края на 15в., след Великите Географски Открития, основните търговски пътища се изместват от Средиземно море към Атлантическият океан. Тези търговски пътища най-рано овладява Испания, която тогава разполага с най-могъщата флота на света, т.н. Великата Армада. През 16в. Испания е вече световна империя, чиято власт се простира от Холандия и Германия до Африка и Америка империя, в която по думите на испанските крале слънцето никога не залязва

В края на 16в. започва упадъка на Испания: тя не развива активно индустриалните производства и стопанския живот, а разчита главно на богатствата от колониите и постепенно губи икономическата и военната си мощ, докато в 1588г. в поредната война с Англия Великата Армада на Испания е разгромена от английския флот.

От разрухата на империята страдат най-много селяните и дребното рицарство (идалгията), които са всъщност основа на икономическата и военна мощ на империята, а идалгията е и основната част на испанската интелигенция (офицери, лекари, чиновници, учени, творци и др.)

В литературата на Испания през 16в. доминират т.н. рицарските, и особено плутовските романи, които допадат на масовия читател с увлекателния сюжет за пътешествия до новите земи, където героят обикновено забогатява, което пък е мечтата на всеки беден испанец.

Освен литературата през 16в. се развиват и другите изкуства в Испания: наред с писателите Лопе де Вега, Калдерон, Сервантес и др. европейско значение имат художниците: Ел Греко и Веласкес, а и философът Мигел Сервет.