ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПРИРОДАТА

Замърсяването на природата" се състои в неблагоприятни изменения на физичните, химичните и биологичните качества на почвата, водата и въздуха, което създава заплаха за развитието, размножаването или съществуването на всеки вид организъм, за правилното функциониране на всяка екосистема. Замърсяването на екосистемите включва изкуствено внасяне на несвойствени вещества и превишаване на допустимите граници за натрупване на количества вещества и енергия, което може да бъде антропогенно или да се получи по естествен път или биологично, или в резултат на природни, най-често катастрофални явления (изригване на вулкани, земетресения, прашни бури, наводнения и др.).

Антропогенното замърсяване е резултат от дейността на човека. Чрез различните основни производства в атмосферата се внасят над 150 вещества. Така например в близкото минало в биосферата са пръснати около 1,5 млн. t от вредния химически препарат ДДТ. Поради бавното му разграждане това не свойствено за природата вещество все още продължава да нарушава нормалната функция на биоценозите. Силното увеличаване на процесите на горене в промишлените предприятия, в автомобилите и др. води до бързо повишаване на съдържанието на въглероден двуокис в атмосферата, което може да окаже влияние върху климата (т.нар. парников ефект). Днес в световен мащаб отпадъците от животновъдството надвишават значително възможностите на екосистемите за тяхното преработване, поради което се превръщат в замърсители (контаминатори).

Замърсители са не само определени вещества, но и видове енергия (топлина, звук, радиоактивност). Термично (топлинно) замърсяване напр. се наблюдава при повишаване на температурата във връзка с изхвърляне на нагрят въздух или вода от промишлени предприятия. Такова замърсяване възниква и вторично поради изменения в химичния състав на средата (напр. парниковия ефект).

Биологичното замърсяване се получава от повишаването на числеността на определен растителен или животински вид, на жизнената дейност на организми над нормалните за екосистемата граници. Биологично замърсяване е и проникването на чужд за дадена биоценоза вид организъм (морският охлюв от род Рапана напр. се появява по бреговете на Черно море за първи път през 1946 г., но оттогава се разпространява широко, като унищожава струпванията от стриди и черна мида).

В екологично отношение замърсителите са неустойчиви и устойчиви. Неустойчивите замърсители се включват в биохимичните процеси на екосистемите, в резултат на което се разграждат (получава се естествено пречистване, само-пречистване). Към устойчивите замърсители се отнасят веществата, които при естествени условия не се разрушават или се разрушават много бавно напр. пластмасите, химическият препарат ДДТ, различни фенолни съединения, оловни соли и др., натрупващи се особено в крайните звена на хранителните вериги и предизвикващи токсични ефекти.

Замърсяването води до неблагоприятни екологични последици загуба на природни ресурси вследствие изхвърлянето на големи количества отпадъчни продукти от някои производства, както и до неблагоприятни въздействия върху човека и останалите видове организми. Обикновено се отчитат и обсъждат последиците за здравето на човека, но много важно е да се анализират и неблагоприятните въздействия върху всеки вид в биоценозата.

Ограничаването и ликвидирането на замърсяването е сложен проблем. Решаването му изисква разработване и внедряване на безотпадъчни технологии в производството с използване на съображения за пречистване. Всичко това е свързано