"Кронборг". Всичко в този замък, благословен от перото на Шекспир, е пропито с мистика и тайнственост. След като попаднеш тук, започваш безрезервно да вярваш в царствения призрак, бродещ из тъмните кули в търсене на отмъщение за смъртта си. Но мрачният и прекрасен замък на принц Хамлет е известен в цял свят, благодарение на история, която се е случила далеч зад пределите му - на датския полуостров Ютландия.
---
В една от книгите на историка от ХII в. Саксо Граматикуса се говори за краля на Ютландия Хорвендил, брат му Фенге, жена му Герут и сина Амлед. Трагедията в семейството няколко века по-късно ляга в основата на шекспировата пиеса. Дори мнимото безумие на принца не е художествена измислица.
Прототипът на Хамлет - Амлед, страхувайки се за собствения си живот, избира най-надеждния способ да се защити от посегателствата на вероломния си чичо и да отмъсти за баща си. Шекспир обаче добавя мистика в старинното предание и пренася мястото на действието от Ютландия на северозапад в Зеландия, в града Хелсингор, или както е прието да го наричат в Европа - Елсинор.
Защо това е било необходимо на драматурга и защо изборът му пада именно на Елсинор? Работата е там, че по времето на Шекспир

Елсинор е вторият по значение град в Дания.

Мнозина дори го смятат за алтернативна столица на кралството. Особено възхищение предизвиквал замъкът - могъщ и непристъпен, защитаващ покоя и благоденствието на Дания. Шекспир обаче допуска една неточност. Той нарича замъка "Елсинор", по името на града, а той си има свое име - "Кронборг". Заради това и ред други несъответствия мнозина историци предполагат, че писателят никога не е стъпвал нито в Дания, нито в Елсинор, нито в "Кронброг". А описанието на традициите и някои от помещенията в замъка се основават на разказите на пътешественици.
От друга страна, старите служители в "Кронборг" обичат да разказват историята за някой си ботаник, който намерил измежду камъните в зида изключително рядката билка - рута. Ученият се кълнял, че това растение не расте никъде другаде в света. А Шекспир я е описал в сцената с обезумялата Офелия (ruta на български е преведена като градинското цвете "седефче"). Значи писателят е бил там. За съжаление това доказателство е доста неубедително, ако се вземе предвид двойното значение на старинната английска дума - като име на билка и като "покаяние". Неслучайно Офелия поднася на Клавдия именно това цвете, като намек да се разкае за злодеянието.
Както и да е. Едно обаче е ясно - замъкът "Елсинор" всъщност се нарича "Кронборг" и

в него не са живели никакви принцове,

жадуващи за отмъщение, а са се случили съвсем други истории, в които няма нито