Залог върху вземания и ценни книжа

Залога върху вземания се урежда от чл. 162 от ЗЗД.

Особеното е свързаният с него предмет на креансата (вземането). Този залог следва да се

предшества от едно съществуващо облигационно отношение, при което има право

кредиторът да получи нещо от своя длъжник, най-често това също е парична сума.

Кредиторът по това облигационно отношение залага правата си на вземане.

Как се сключва този договор?

1. Изисква се едно съгласие между кредитора на една вземане, който ще бъде залогодател и
   лицето, пред което се гарантира изпълнението на едно вземане - заложен кредитор.
   Вземането трябва да бъде прехвърлимо. Ако е лично, непрехвърлимо - напр.право на
   издръжка, не може да бъде предмет на залог;

2. Важно е да се съобщи на длъжника, че вземането е заложено, защото ако не се съобщи то
   може да плати на своя кредитор;

3. Всички документи с които се доказва заложеното вземане се предават на заложни
   кредитор.

Действие на този договор.

Заложният кредитор е длъжен да извършва всички действия, за да запази този залог. Напр.ако залогът е в пари, той събира лихвите.

Последици -чл. 165 ЗЗД.

Ако не се спазят задълженията от страна на залогодателя, то заложният кредитор може да се

снабди с изпълнителен лист без съдебен процес.

Ломбарден заем - предоставя се на клиент точно определена сума, за точно определен срок, срещу залог на движими вещи. Най-чест в залог се предоставят благородни метали. Този заем води до твърд залог.

Сконтов заем -срещу обещанието да се плати дължимата сума на уговорено място и време, длъжникът подписва издадената от заемателя менителница.

63