ЗАЛЕСЯВАНЕ И ОЗЕЛЕНЯВАНЕ

Залесяването е едно от най-важните горскостопански мероприятия. Чрез него най-бързо се възстановява горската растителност, осъществява се желаното възпроизводство на ценна дървесина и други горски суровини, както и на косвените полезни функции на горите, станали особено важни във връзка с бързото развитие на промишлеността и научно-техническия прогрес.

В България първите опити за залесяване започнали две-три години след Освобождението. Провеждали се главно около градовете и имали парково-украсен характер, т.е. били тясно свързани с озеленяването. Важен принос в осъществяването им имали будни и прозорливи учители, които заедно със своите ученици извършвали залесителни работи. Така се поставя началото на традиция, която продължава и до днес активно участие на учащите се в залесяването и озеленяването.

Едни от най-старите и добре запазени залесени райони се намират в Кюстендилско (създаден през 1890), Казанлъшко (1895), около Копривщица (1901) и др. Залесяването около Копривщица било изцяло дело на учители и ученици, които участвали с доброволен труд в дейността на основаното през 1907 г. в града дружество за залесяване. От общо засадените над 14 ha горски култури в този район е оцеляла почти само тази от бял бор в местн. Петровден.

Начало на по-мащабно и системно залесяване се поставя през 1905 г. със създаването в Казанлък на Бюро за укрепване на пороищата и залесяването. Работата на това бюро се ръководи от френския специалист Ф. Вожли, а след 1911 г. от наши специалисти, като П. Манджуков, Й. Митрев, Г. Кюркчиев и др.

От изключително значение за осъществяване на залесяването и озеленяването е използването на качествен посадъчен материал. От значение е и състоянието на фиданките, както и качеството на семената.

За осигуряването на доброкачествен семенен материал чрез специален отбор в страната са обособени около 50 000 ha гори, които са поставени под режим на семенни бази. Те са едни от най-ценните горски насаждения. От тях около 60% са широколистни и 40% иглолистни. Освен това са отделени около 5000 дървета с особено ценни качества елитни дървета, за производство на посадъчен материал. Организирани са семеконтролни станции в София и Пловдив, използват се усъвършенствани съоръжения за получаване на семена, създадени са модерни семехранилища.

Правилният избор на видовия състав също е от голямо значение. От една страна, той трябва да е съобразен с конкретните екологични условия на района, който ще се залесява или озеленява. (България, макар и малка по площ, се характеризира с голямо разнообразие на климатични, почвени и други природни условия.) От друга страна, трябва да се има предвид целта, с която се създава новото горско насаждение. Отделните видове дървета се характеризират с различни качества скорост на растеж, вид на дървесината и др.

Залесяването и озеленяването се извършват у нас главно чрез засаждане на фиданки, отгледани в разсадници; по-рядко се засяват направо семена. Както в единия, така и в другия случай е от значение подходящата предварителна обработка на почвата. В това отношение все по-широко се въвежда механизацията, чрез която се освобождава работна ръка и се ускоряват темповете на залесяване и озеленяване.

През годините на народната власт в залесителната практика се наложиха стабилни темпове средно годишно 50 000 ha горски насаждения. Това доведе до създаването на над 1,6 млн. ha горски култури и гори и България зае едно от първите места в света по залесяване. В резултат от залесяването у нас са спрени над 2000