ЗАКОНЪТ ЗА СТОЙНОСТТА

С разкриването на стойността и свойствата на стоката и стоковото производство ние направихме първата крачка към научния анализ на капиталистическото общество. Сега ще отидем по-нататък ще разгледаме законите, които управляват стоковото производство, ще хвърлим поглед върху обществените отношения, които се формират в общество, където всичко е превърнато в стока.

В капиталистическото общество, действат цял ред икономически закони: основен икономически закон, закон за търсенето и предлагането, закон за икономия на време, закон за народонаселението и други. Особено важно място сред тях заема законът за стойността, на който е посветен настоящият урок.

Същност на закона за стойността. При капитализма стотици хиляди, а някъде и милиони частни производители произвеждат предмети, предназначени за размяна. За индустриалеца или търговеца жизненоважен е въпросът, на каква цена ще продаде своите изделия и колко ще струват суровините и материалите, които купува, за да произведе нови количества от същите или други изделия.

На пръв поглед всичко зависи от способността да се търгува, да се докажат предимствата на продаваната стока и да се изскубне от купувача по-висока цена. Опитният търговец действително може да направи изгодна сделка. Но размяната на стоки винаги се движи около някаква невидима ос. Лекият автомобил е по-скъп от телевизора, а телевизорът от обикновения транзисторен радиоапарат.

Изследвайки процеса на размяната, Маркс формулира закона за стойността. Той гласи: хората не разменят произволно стоките си, а винаги се стремят към еквивалентност. Това означава, че трудът в една форма се разменя срещу същото количество труд в друга форма. В това е същността на закона за стойността.

За да изясни същината на процесите на размяна, политическата икономия използва наред с другото и категориите конкретен и абстрактен труд. Всеки производител влага индивидуален труд, насочен не към производство на стоки въобще, а към конкретни, търсени на пазара изделия. Но на пазара при размяната на стоки тези различия изчезват сравнява се труд въобще, еднакъв човешки труд, като изразходване на мускулна, нервна и умствена енергия при определени обществени условия. При това сравняване сложният труд се разглежда като повдигнат в степен умножен прост труд.

Законът за стойността и капиталистическата конкуренция. Всеки частен производител се стреми да получи добра" цена за своите стоки. Но това съвсем не означава, че всяка стока се продава на цена, която съответства на нейната стойност. Цените на стоките се отклоняват ту над тяхната стойност, ту под нея.

Цената много се влияе от търсенето и предлагането. Онзи, който произвежда търсени от хората стоки за време, по-малко от средно необходимото, обикновено получава цена, която е по-висока от стойността. Незавидна е съдбата на онези, които не са в състояние да отговорят на пазарната конюнктура или пък произвеждат стоки за повече от средно необходимото време. Техните изделия залежават по складовете и магазините, обезценяват се и накрая се разпродават на ниски, несъответстващи на