Джек Лондон

Законът на живота

Старият Коскуш жадно се ослушваше. Въпреки че зрението му отдавна беше угаснало,

неговият слух бе все още остър и най-слабият звук проникваше в мъждукащото

съзнание, което продължаваше да живее зад съсухреното чело, чуждо на всичко

земно по света. А! Това е СитКумТо-Ха, която проклинаше кучетата с писклив глас

и с бой ги впрягаше в хамутите. СитКумТо-Ха беше дъщеря на неговата дъщеря, но

сега беше твърде заета и нямаше време да мисли за стария си съсипан дядо, седнал

сам на снега, забравен и безпомощен. Станът трябваше да се вдига. Очакваше ги

безкрайната снежна пъртина, а краткият ден не искаше да се бави. Животът я

зовеше и задълженията към него - не смъртта. А той сега бе много близо до

смъртта.

При тази мисъл мигновен ужас обзе старика. Той протегна немощната си ръка и

опипа с треперещи пръсти малката купчина сухи дърва, оставена до него. Като се

убеди, че тя наистина е там, той скри ръка под вехтия кожух и отново се превърна

в слух. Скръбен пукот на полузамръзналата кожа му подсказа, че колибата на

вожда, направена от еленови кожи, е вече скатана и сега я притягаха в удобен за

носене вързоп. Вождът, снажен и силен, главатар на цялото племе и прочут ловец,

бе негов син. Докато жените стягаха багажа, гласът му се надигна и започна да ги

мъмри заради мудността им. Старият Коскуш наостри слух. Той чуваше този глас,за

последен път. Развалиха колибата на Джихау! И на Туксен! Седма, осма девета;

изглежда, че е останала само колибата на шамана. Ето! Сега се заемат и с нея.

Той чуваше мърморенето на шамана, докато товареше колибата си на шейната.

Разплака се дете и жена започна да го утешава, като запя нежно с тих гърлен

глас. Това е малкият Ку-ти, помисли си старецът, капризно и болнаво дете.

Сигурно скоро ще умре, тогава ще прегорят дупка в замръзналата тундра и ще

натрупат отгоре му камъни, за да не

го нападат дивите зверове. Всъщност какво значение има всичко това? В най-добрия

случай ще поживее още няколко години и ще ходи по-често с празен стомах,

отколкото с пълен. И в края на краищата пак няма да убегне на смъртта - винаги

гладна, най-гладната от всички тях.

това какво е? Да, мъжете завързват шейните и затягат здраво ремъците. Старецът

се вслушваше за последен път. Камшиците изсъскаха и се стовариха върху гърбовете