ЗАКОНАДАТЕЛНА ДНЕЙНОСТ И АКТОВЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

1.Ред и дейност на НС.

НС е постоянно действащ орган. То само определя времето през което не заседава. Според сега действащия правилник, то работи на три сесии между които има ваканции. Сесията е период от време през които НС изпълнява своите функции. Основна форма за работа на парламента са пленарните заседания. Заседанията се свикват по предложение на НС, по негова инициатива., по искане на 1/5 от народните представители, по искане на президента, и по искане на МС. Заседанията биват редовни / сряда, четвъртък и петък между 9 и 14 часа/ и извънредни.

Заседанията са публични . Допускането до тях става по определен ред. По решение на НС могат да бъдат закрити ако важни държавни интереси налагат това. Обсъжданията и протокола на закритите заседания са държавна тайна, но решенията им се оглавяват публично. За да бъдат редовни заседанията трябва да присъстват повече от половината народни представители. Програмата и дневния ред се приемат за една или две седмици напред. Преди да се решат поставените на дневен ред въпроси те се обсъждат в планарната зала. Председателят на НС дава думата на народните представители по тяхно искане, според поредността на заявките като се редуват парламентарните групи. Народните представители на ПГ или на определени от тях лица може да бъде дадена думата по всяко време. Могат да се поставят на обсъждане и процедурни въпроси, без да се засяга същността на разисквания въпрос. Изказванията на народните представители стават от трибуната в рамките на определеното от правилника за това време. Репликата е кратко възражение по същество на приключилото преди това изказване. Нейното времетраене е до 2 мин. Допускат се до 3 реплики на едно изказване. Народният представител има право да отговори на репликите дуплики за 3 мин. .

Членовете на МС имат право да присъстват винаги на заседанията и да вземат думата във всеки един момент. Решенията на НС се вземат с лично, явно или тайно гласуване. Нужно е обикновено мнозинство освен в случаите когато Конституцията изисква квалифицирано мнозинство. При случаи на гласуване на недоверие на правителството или прегласуването на закон на който президента е наложил облагателно вето е необходимо повече от половината народни представители, т.е. 2/3 от всички народни представители и необходимото мнозинство при гласуване обвинения за държавна измяна срещу президента и вицепрезидента . Три четвърти от всички народни представители са необходими при гласуване на изменение на Конституцията.

Актовете на НС се обнародват от ДВ. Законите се обнародват от президента , а законите за изменение и допълнение на Конституцията, решенията, декларациите и обръщенията се обнародват от председателя на НС.

Законите са юридическа основа на дейността на всички държавни органи, организации, ЮЛ, ФЛ. Те са нормативни актове с висша юридическа сила и всички останали нормативни актове трябва да бъдат съобразени с тях.

2.Законодателен процес - система от правно регламентирани действия, които имат преназначение създаването на закони. В него се наблюдават следните фази: