Закон за устройство на съдилищата

/ Приет от Девето Обикновено Народно събрание, 30 ноември, 1898 г/

1.Политически условия правителствена власт, министър

Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. определя важни обществено- политически тенденции в историческото развитие на българския народ. В резултат на Съединението е премахната изкуствената граница между Северна и Южна България, разширява се националният пазар, а България се превръща в най-голямата християнска държава на Балканите. Съединението обаче е осъществено без одобрението на Русия, което води до рязък спад на доверието в княз Алексанъдър I. Конфликтът между Батемберг и Русия се отразява върху българския политически елит, сред които настъпва ожесточена поляризация на позициите спрямо личността на княза. Възелът от противоречия е разсечен от извършения от група русофилски настроени офицери преврат срещу княз Александър Батемберг на 9 август 1886 г. България изпада в остра вътрешно и външнополитическа криза (1886-1887 г.). На 2 август 1887 г. немският принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски полага клетва пред Конституцията като български княз, с което годината на безкняжието приключва.

Така всъщност се реализира нежеланата от никой български политик формула без Батемберг и без Русия. Княжеството демонстрира ясно волята си за самостоятелно политическо развитие, но за сметка на това се лишава от важната опора на Русия в сложната динамика на международните си отношения. В страната се установява твърд антируски курс. През ноември 1886 г. българо-руските дипломатически отношения са прекъснати за около 10 години. Княз Фердинанд встъпва на българския престол без официалното признание на никоя от Великите сили, както и на Турция (всички те се съобразяват с позицията на Русия). Българското общество се обрича на едно пагубно разделение на русофили и русофоби. Едновременно с това българските управници трябва да се грижат за модерното капиталистическо развитие на страната, както и за съдбата на българите в границите на Османската империя.

Периодът след поредната източна криза, която има българско съдържание, очертава Стефан Стамболов като основен играч в дипломатическия лабиринт на великите сили, концентрирали внимание и интереси в младата балканска държава. Вътрешнополитическата криза, абдикацията на българския княз Александър Батенберг и многобройните кандидати за неговото място усложняват комбинациите и засилват непредсказуемостта на ситуациите. Традиционни са амбициите на Петербург да отстоява политическите си интереси в нея, сериозно застрашени от грубото и съзнателно пренебрежително поведение на руските дипломати в трибутарното Княжество.

Властта на Стамболов като защитник на българските интереси обаче не намалява партийните борби в България.

В края на 19 век на власт е Константин Стоилов. Стоилов е български политик, един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно на основаната от него Народна партия. Стоилов е два пъти министър-председател на България. Първият път по време на политическата криза след абдикацията на княз Александър I (10 юли 1887 1 септември 1887), а вторият след падането на Стефан Стамболов (31 май 1894 30 януари 1899).