Закон за марките и географските означения /Обн. ДВ. бр.81 от 14 Септември 1999г., попр. ДВ. бр.82 от 17 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г./

Увод

Търговската марка е знак, който е способен да отличава стоките или услугите, произвеждани или предоставяни от едно предприятие, от тези на други предприятия. За търговски марки могат да се считат думи, букви, цифри, фигури, рисунки, форми, цветове, лого, табелки или комбинации, използвани за отличаване на стоките или услугите. В някои страни рекламните лозунги също се считат за търговски марки и могат да бъдат регистрирани като такива в националните ведомства за търговски марки.

Все повече държави започват да разрешават регистрацията на по-нетрадиционни форми на търговски марки, например единични цветове, триизмерни знаци (форми на продукти или опаковки), акустични знаци (звуци) или обонятелни знаци (миризми). Много страни обаче са определили граници за това, което може да се регистрира като търговска марка, като обикновено това са знаци, които могат да се видят или да бъдат графично изобразени.

У нас, този процес е регламентиран чрез Закона за марките и географските означения.

Основната функция на търговската марка е да даде възможност на потребителите да идентифицират продукт (стока или услуга) на определена компания, така че да го отличават от идентични или сходни продукти на конкурентите. Когато потребителите са доволни от даден продукт, много вероятно е те да го купуват или използват и в бъдеще. За тази цел те трябва да могат лесно да правят разлика между идентични или сходни продукти.

Осигурявайки на компаниите възможност да отличават себе си и продуктите си от тези на конкуренцията, търговските марки играят централна роля в маркетинговите стратегии на компаниите, като допринасят за определяне на имиджа и реномето на продукта на компанията в очите на потребителите. Имиджът и реномето на компанията пораждат доверие, което е основата на създаването на постоянна клиентела и разширяването на нематериалните