ЗАКОН ЗА ЕДИНСТВО И БОРБА НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ

Движението, обновлението и развитието в света е очевиден, наблюдаван от всеки човек факт. Но съвсем не е достатъчно той само да се констатира. За да можем да въздействаме целенасочено върху реалната действителност и да управляваме процесите, които протичат в нея, необходимо е да опознаем и овладеем диалектическите закони. Ядро, същност на диалектиката е законът за единство и борба на противоположностите. Той дава отговор на въпроса за причините, източниците и вътрешните импулси на развитието в света.

Противоречивостта същностен белег на всички неща и процеси. Което и явление да вземем, която и област на действителността да разгледаме, непременно ще открием вътрешна нееднородност и противоречивост. Всеки предмет, всеки процес има две противоположни страни (противоположности). Те са вътрешно свързани, взаимно се обуславят и са същността на противоречието.

Понякога отделни предмети ни изглеждат еднородни, поради това че противоположните им страни не са външно изявени. Но проникнем ли по-дълбоко в тяхната същност, откриваме противоречивостта и раздвоеността им. Този извод на диалектиката напълно се потвърждава от практическия опит на хората и от данните на науката. Ето някои факти.

Механичното движение е изтъкано" от цял ред противоположности: действие и противодействие, притегляне и отблъскване, центробежни и центростремителни сили.

На физическата форма на движение са присъщи такива противоположности като положително и отрицателно електрически заредени частици, електрическо и магнитно поле, вещество и поле. Всеки атом е единство от противоположности: положително заредено ядро и отрицателно заредена електронна обвивка, а ядрото на атома е сцепление на могъщи противоположни сили.

Химичните процеси са противоречиво единство на асоциация (съединяване) и дисоциация (разединяване) на атомите.

Живата природа е възможна само при постоянното възникване и разрешаване на противоречието между организмите и средата, между асимилацията и дисимилацията, между наследствеността и изменчивостта. Така например, ако дисимилацията надделее, живият организъм неминуемо загива.

Едва ли е нужно да се илюстрира диалектическата същност на обществения живот. Противоречиво единство е отношението между общество и природа, между производителни сили и производствени отношения, между личност и колектив, между вътрешни и външни фактори и др. В класовоантагонистичното общество експлоататорите и експлоатираните са в непримиримо противоречие.

Противоречива е природата и на духовната сфера. Прогресивните и реакционните идеи са в непрекъсната борба. Антипод на хуманизма е мизантропията, на реализма в изкуството противостои абстракционизмът, солидарността в борбата не изключва различия и противоречия, и т. н.

При дадени условия личността е дълбоко раздвоена. Поетът Пею Яворов чудесно е изразил това трудно състояние в стихотворението Две души":