ЗAKOH ЗA НАСЛЕДСТВОТО

(обн., ДВ,бр.22 от 29 януари 1949 г.; попр.,бр.41 от 1949 г.; изм., бр.275 от 1950 г., бр.41 от 1985 г., бр.60 от 1992 г.; Решение No 4 на Конституционния съд от 1996 г. - ДВ,бр.21 от 1996 г.; изм. и доп.,бр.104 от 1996 г., бр.117 от 1997 г., бр.96 от 1999 г.; изм., бр.34 от 25 април 2000 г.)

Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.1. Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.

Чл.2. (1) Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:

а) който не е заченат при откриване на наследството и

б) който е роден неспособен да живее.

(2) До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.

Чл.3. Не може да наследява като недостоен:

а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;

б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;

в) който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Чл.4. (1) Недостойният може да се наследява, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание.

(2) Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнството, без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието.

Глава втора

НАСЛЕДСТВО ПО ЗАКОН

Чл.5. (1) Децата на починалия наследяват по равни части.

(2) Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него.

(3) (изм., ДВ,бр.41 от 1985 г.) При осиновяване по чл.62 от Семейния кодекс осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя.

Чл.6. Когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив.

Чл.7. Ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен, наследяват по равно най-близките от тях по степен.

Чл.8. (1) Когато починалият е оставил само братя и сестри,те наследяват по равни части.

(2) Когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-голяма степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета.

(3) В случаите на предходните алинеи еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.

(4) (нова,ДВ,бр.60 от 1992 г.) Когато починалия не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.

Чл.9. (1) Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

(2) (изм.,ДВ, бр.60 от 1992 г.) Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А