Елин Пелин

Закана

Я те сакам, ка що сака

поле дъжд у суша,

ти се криеш като сврака

у трънлива круша.

Недей, моме, че ме пусто

от работа маеш.

Не ме фърляй у ядове -

после че се каеш.

Че те питам я тебека

не че ли ме любиш -

чекай, летоска че идеш

гръстите да скубиш!