ЗАЙЦИ

До първото десетилетие на XX в. сем. Зайци било отнасяно към разред Гризачи, тъй като се смятало, че между тях има общи белези напр. липсват кучешки зъби, а на мястото им има междина, наречена диастема. По-подробни изследвания доказали, че това и други сходства са само външни (конвергентни). Видовете от сем. Зайци имат 4 горни резци (а не 2 както при гризачите) и своеобразно устройство на небцето. Ето защо днес те се отнасят към отделен разред Зайцеподобни.

Сем. Зайци обхваща около 45 вида от няколко рода, които се разпределят в три групи.

Към първата група се отнасят видовете, които имат белези, сходни с предшествениците на разред Зайцеподобни.

Към втората група принадлежи дивият европейски заек. Разпространен е в Европа, Кавказ, Сев. Казахстан и е аклиматизиран в Сибир и Сев. Америка. Среща се из храсталаци, окрайнини на гори, горски пояси, поля и др. През лятото се крие в малки вдлъбнатини и храсти. До тях достига по сложен маршрут, включващ отивания и връщания, а накрая и голям скок встрани, като по този начин заблуждава преследвачите си. През зимата прави плитки вдлъбнатини, а понякога и плитки дупки в снега. Храни се с растителна храна различни тревисти растения, но при много тежки зими гризе клонки и кора на дървета и храсти. Тялото му достига 70 cm, а масата 5 kg. Ушите му са дълги (10 - 12 cm), а опашката къса. По края на ушите има черна ивица, а под очите тъмно петно.